Хвърлям за последен път и тръгвам. Сигурно ще ми е стотното последно хвърляне за днес. Не става тая работа. Скоро ще се стъмни. Тук мръква толкова бързо. Високо е. Какво не правя както трябва? С точния кастмастер съм. Е, не е онзи, моят, „Късметлийският“, но е същият като него. Не, не е твърде голям, тамън си е. Пък и винаги играя „Всичко или нищо“. Само така идва голямата награда.
Последно хвърляне. Да, точно там. Изчакай да потъне, .... девет, десет. Давай! Сега ще стане работата. Пъстървата иска настояване. Подло създание е тя. Особено тази в Пирин. Играем си на нерви, а? Добре! Внимавай, следи влакното къде е. Всичко става винаги толкова бързо, не трябва да се разсейваш! Не е време да правиш грешки. Ще имаш един, само един шанс!
Последно и събирам тъкъмите. Не си чувствам пръстите. Не може сезонът да приключва така. Трябва ми един удар! Да, само един удар и всичко ще има смисъл! Иначе, трябва да чакам до догодина, а дотогава много неща може да се случат и дали ще дойда изобщо не се знае. Аз проверих ли аванса? Май не съм. Защо се скатава Големият?!
Ще хвърля пак, предното не беше както трябва. Сега по- наляво. Хващам го и обещавам, че се отказвам от риболова завинаги. И въдиците ще си продам. Пак ще идвам в планината, но ще изкачвам върховете и ще правя преходчета, такива неща. Пък който иска, нека се мъчи с пъстървите. Друга толкова голяма риба в езерата няма. Върхове ще качвам. Супер го измислих, особено за мен с това коляно. Може пък да ми мине. Да, хайде, Голям звяр!!!
Не мога да тръгна точно сега. Имам още поне десет минути. Сега е момента да си подредя мислите. Напоследък съм развил уникалната способност да не мисля. За да си подреждаш мислите, трябва да имаш такива. Ако си имах едно куче, да е с мен. Нищо, децата, като пораснат ще идват с мен. И както нищо не се хваща, сигурно ще им е много забавно. Водачите ли се обледиха?
Последно, вече наистина последно! Вълните станаха големи. Зад полуостровчето ще е завет. Виждал съм го да се навърта там около брега. Логично е и сега да е там. То много работи са логични..... Хайде!!! Дълъг път има до хижата. Имам челник, няма страшно. Добре е, че няма обхват. Най- мразя като се раззвънят. Ето там ще е Големият. Тряяс!! Мечтай си! Иска ти се.
Не срещу вятъра бе, тарикат! Не срещу вятъра! Съсредоточи се малко! Никога не съм виждал толкова голяма пъстърва в България. Трябва да е над осемдесет сантиметра. И точките му все едно с пръст съм ги мацал. Той е мой! Заслужавам го! Само аз и никой друг! Да, голямата награда иска голям зор.
Тръгнах вече, тръгнах. Само тук, пътьом- два три пъти. Облаците преминаха моренния вал. Сега съвсем нищо няма да се вижда. Само да не завали, че по тия хлъзгави скали и сипеи как ще се слиза. Аах!!! Не, закачих! Мамка му! Настрани, още настрани! Хубаво кастмастърче беше. Не става, ще късам.
Този път хвърляй наистина с вятъра! Големият е гладен! Тази силиконка е неустоима! Как ще допусне той, старият езерен звяр, някаква малка шантава рибка с надпис „Жертва“ да се мотае из неговите владения безнаказано?!? Ами, ако са го хванали? Мръсници! Нищо чудно! Нее, той не би се дал, не случайно е станал толкова голям. Голям, голям и много хитър!!!
Последно хвърляне.....
Автор: Kонстантин Александров
