Има много и различни начини как се лови риба, но това винаги трябва да става с голям мерак... Поне когото се лови лаврак....
Едни ловят рибата с въдици, други с ум, ръце и сърце, а трети със срекме....
Но масово се лови риба на опашка с пълно портмоне.....
Ех, спомени, спомени детски....Помня още как гледахме с възторг кораба "Радецки"...
И така ще Ви върна 40 години назад във времето...По времето на "бай Тошо" и тогава за едни не беше никак лошо... Както винаги е било....
В нашето село имахме сладкарница и два магазина. Един гастроном и един за "карантия". В магазина за карантия често се продаваше прясна риба - 45 стотинки за килото...
И масово се ловеше риба на опашка с пълно портмоне...и то само стотинки...
Ден, два преди Никулден баба Риста ни поведе с брат ми към магазина за прясна риба....
Времето беше още топло, нямаше сняг....Баба Риста беше едра, доста пълна, жена и половина, но пъргава и отрасна жена...Имаше акъл за девет села...
Но като видяхме голямата опашка от чакащи баби и дядовци за риба тя се изненада и учуди....
- Брей, че опашка....А язе си забравих и моята тояжка....Ка, така, че чекаме - два, три часа?! Та, оно тестото, че превтаса.... Я чедо иди донеси едно блокче за рисуване и един молив....Ама дека пише...
И брат ми се запъти за дома...След минути донесе блок и молив...А остроумната ни баба се прояви както винаги и написа с едри букви на един бял лист - "Предимство - за бременни и невести с деца".
Требва да имате малко акъл, мале, но навреме...
Едно време нямаше това онова...Всички чакаха по опашки - кой за хляб, кой за банани, кой за бира...
Ех, имаше ред, закони и дори се спазваха...А не като сега : всеки го е подкарал през просото...
Един взема подкупи, друг ги дава....И нищо не става с тая наша държава....
И така усмихната както винаги баба ме хвана и право най -отпред при продавача, дядо Томо.
Със силен метален и ясен глас рече :
- Бай Томо, донесох ти табелата, дето ми поръча...Дай един голем пирон да я закача...та да се види от далече... И да се дава предимство на младите булки и невести, оти ним ги е срам....да минуват най-отпред па й се срамуват.....
-Браво на тебе Ристо, брей, че си изпълнителна...
Дядо Томо почти се слиса, но нищо друго не можа да каже...Явно се беше сетил, че на баба не и се чака на дългата опашка и се засмя от все сърце рече:
- Всички млади булки и невести с деца са с предимство, такъв е реда....
Предимството си е предимство...
В това време баба застана отпред до продавача и със чувство за хумор се провикна:
- Ако Вие се срамувате, оно я не се срамувам... Едра съм, па й с корем и вода две деца , моа да мина и с предимство, като други булки нема...
Сложи си сама три едри шарана на кантара и извади 5 лв...Ама не от днешните 5 лв., а от ония дето с тях можеше да купиш килограми с риба....То и цените тогава и парите бяха други...
Друго беше и времето...и хората...
Пъргавият и сръчен магазинер бързо върна рестото и каза:
- Хайде сега, кой беше на ред?! - а ние се запътихме към вратата...
В това време Баба Санда се развика:
- Ма, Ристо ти коги, дойде, коги риба взе?! Не те ли е срам, да се пререждаш...
А баба шеговито и отговори:
- Како Сандо, ти дорде тука чекаш на топло, я до книжарница та одих, блокче купих, молив острих...
Па писах, па щу време затрих....Не бой се, риба има - нема да избега у реката....Па че я туриш у тавата...А я требва да готвим, че тиа унуци требва да растат...И магазинери да стават, риба и они да продават...А и я немам , старец дома да ме чека, печката да ми е наклал, да ми е сготвил, изпрал и помел пред вратата като на тебе ....
А сичко, чека на мене....Язе немам враме да ода от опашка на опашка, да си оратим с чуждите маже....
И всички стари и млади се засмяха от сърце...
- Брей, че хитра бабичка била Риста, само как се отдума - рече поп Николчо, щото и него явно го беше събрало яд, че баба ни се пререди и то с остроумие...
Чак в този момент, баба го зърна с крайчеца на окото си и тихо му рече:
- Абе попе, я тебе закачам ли те?!
Та ти ме подкачаш....Ако кажа на попадията, че нощуваш и ти като Гочо под моста и ша трепериш цела нощ....А нощта е дълга и студена...като мене!!!
- Я се виж, уж си учен, а риба не едеш !?
Но на опашки се редиш?! Оти у грях ме бедиш?!
- Нашиу поп риба не яде, а само чорбица с фиде!!!
Гледа само "Отело" и протмонето му е дебело...
Я му дайте и на него предимство, че он ни венчава, он ни опява и требва и на него ред да се дава: щото и он е роб, на тоя гладен народ.....
Попът ни е по-учен от даскала... Всички се засмяха с глас, а попа рече:
- Па щом Риста ми дава ред, ша са възползвам... И с усмивка на малко дете попа рече:
- Поп Николчо черпи!!!
- Поп Николчо черпи !!!
- Бай Томо, дай три големи ЩУКИ - за попските унуки!
Две големи СКУМРИИ - за двете попадии!
Кило дребен ПАЛАМУД - за кмета ни прочут!
Петдесет кила едър ТОЛОСТОБ - за курбан да няма потоп!
Шест Кефали - за Риста да ме хвали!
Десет ЧЕРВЕНОПЕРКИ - шивача да вземе мерки!
И на всички по една КАРАКУДА - да не гледат на попа с учуда!
И на моята попадия Иглика - една жива ПЛАТИКА!
И десет кила МРЕНИ - за баби с хумор надарени!
Един голем КИТ - та цел народ да е сит!
И така поп Николчо ни почерпи всички....
С един голям Кит, народа беше 45 години сит !!!
Нямаше гладни, нямаше жадни, нямаше нито голи, нито боси....
Нямаше даже дъждориб и потоп да ни носи....
Автор: инж. Ирина Николова