Има много и различни начини как  се лови риба,  но това винаги трябва да става с голям мерак... Поне когото се лови лаврак....

Едни ловят рибата с въдици, други с ум, ръце  и сърце, а трети със срекме....

Но масово се лови риба на опашка с пълно портмоне.....

Ех, спомени, спомени детски....Помня още как гледахме с възторг кораба "Радецки"...

И така ще Ви върна 40 години назад във времето...По времето на "бай Тошо" и тогава за едни не беше никак лошо...  Както винаги  е било....

В нашето село имахме сладкарница  и два магазина. Един гастроном  и един за "карантия". В магазина за карантия често се продаваше прясна риба - 45 стотинки за  килото...

 И масово се ловеше риба на опашка с пълно портмоне...и то само стотинки...

 Ден, два преди Никулден баба Риста ни поведе  с брат ми към  магазина за прясна риба....

Времето беше още топло, нямаше сняг....Баба Риста беше едра, доста пълна, жена и половина, но пъргава и отрасна жена...Имаше акъл за девет села...

 Но като видяхме голямата опашка от чакащи баби и дядовци за риба тя се изненада  и учуди....

         - Брей, че опашка....А язе си забравих  и моята тояжка....Ка, така, че чекаме  - два, три часа?! Та, оно тестото, че превтаса.... Я чедо иди донеси едно блокче за рисуване  и  един молив....Ама дека пише...

И брат ми се запъти за дома...След минути донесе блок и молив...А остроумната ни баба се прояви както винаги и написа  с едри букви на един бял  лист  - "Предимство - за бременни и невести с деца".

Требва да имате малко акъл, мале, но навреме...

Едно време нямаше това онова...Всички чакаха по опашки - кой за хляб, кой за  банани, кой за бира...

 Ех, имаше ред, закони и дори се спазваха...А не като сега : всеки го е подкарал през просото...

Един взема подкупи, друг ги  дава....И нищо не става с тая наша държава....

И така усмихната както винаги баба  ме хвана  и право най -отпред при продавача, дядо Томо.

 Със силен метален  и  ясен глас рече :

             -  Бай Томо, донесох ти табелата, дето ми поръча...Дай  един голем пирон да  я закача...та да се види от далече... И да се дава предимство на младите булки  и невести, оти ним ги   е срам....да минуват най-отпред па й се срамуват.....

             -Браво на тебе Ристо, брей, че си изпълнителна...

   Дядо Томо почти се слиса, но нищо друго не можа да каже...Явно се беше сетил, че на  баба не и се чака на дългата опашка и се засмя от все  сърце рече:

           - Всички млади булки и невести с деца са с предимство, такъв е реда....

Предимството си  е предимство...

В това време баба застана отпред до продавача и със чувство за хумор се провикна:

         -  Ако Вие се срамувате, оно  я не се срамувам... Едра съм, па  й с корем и вода  две деца , моа да мина  и с предимство, като други булки нема...

Сложи си сама три едри  шарана на кантара  и извади 5 лв...Ама не от днешните 5 лв., а от ония дето с тях можеше да купиш килограми с риба....То и цените тогава и парите бяха други...

Друго беше  и времето...и хората...

       Пъргавият и сръчен магазинер бързо върна рестото и каза:

- Хайде сега, кой беше на ред?! - а ние се запътихме  към вратата...

В това време Баба Санда се развика:

- Ма, Ристо ти коги, дойде, коги риба взе?! Не те ли  е срам, да се пререждаш...

А баба шеговито  и отговори:

- Како Сандо, ти дорде тука чекаш на топло, я до книжарница та одих, блокче купих, молив острих...

Па писах, па щу време затрих....Не бой се, риба има - нема да избега у реката....Па че я туриш у тавата...А я требва да готвим, че тиа унуци требва да  растат...И магазинери да стават, риба и они да продават...А и  я немам , старец дома да ме чека, печката да ми  е наклал, да ми  е сготвил, изпрал и помел пред вратата като на тебе ....

А сичко, чека на мене....Язе немам враме да ода от опашка на опашка, да си оратим с чуждите маже....

И всички стари  и млади се засмяха от сърце...

- Брей, че хитра бабичка била Риста, само как се  отдума - рече поп Николчо, щото  и него явно го беше събрало яд, че баба ни се пререди и то с остроумие...

Чак в този момент, баба го зърна с крайчеца на окото си  и тихо му рече:

- Абе попе, я тебе закачам ли те?!

Та ти ме подкачаш....Ако кажа на попадията, че нощуваш и ти като Гочо под моста и ша трепериш цела нощ....А нощта е дълга  и студена...като мене!!!

- Я се виж, уж си  учен, а риба не едеш !?

 Но на опашки се редиш?!  Оти у грях ме бедиш?!

  - Нашиу поп риба не  яде, а само чорбица с фиде!!!

 Гледа само "Отело" и протмонето му  е дебело...

Я му дайте  и на него предимство, че он ни венчава, он ни опява и требва   и на него ред да се дава: щото  и он е роб, на тоя гладен народ.....

Попът ни  е по-учен от даскала... Всички се засмяха с глас, а попа рече:

- Па щом Риста ми дава ред, ша са възползвам... И с усмивка на малко дете попа рече:

           -  Поп Николчо черпи!!!

           - Поп Николчо черпи !!!

     - Бай Томо, дай три големи ЩУКИ - за попските унуки!

     Две големи СКУМРИИ - за двете попадии!

     Кило дребен ПАЛАМУД - за кмета ни прочут!

     Петдесет кила едър ТОЛОСТОБ - за курбан да няма потоп!

     Шест Кефали - за Риста да ме хвали!

     Десет ЧЕРВЕНОПЕРКИ - шивача да вземе мерки!

     И на всички по една КАРАКУДА - да не гледат на попа с учуда!

И на моята попадия Иглика - една жива ПЛАТИКА!

И десет кила МРЕНИ - за  баби с хумор надарени!

Един голем КИТ - та цел народ да  е сит!

     И така поп Николчо ни почерпи всички....

     С един голям Кит, народа беше 45 години сит !!!

    Нямаше гладни, нямаше жадни, нямаше нито голи, нито боси....

         Нямаше даже дъждориб и потоп да ни носи....

 

Автор: инж. Ирина Николова