Инициаторите за провеждането на този конкурс за разказване на рибарски истории и истории около приготвянето на уловената риба едва ли са си представяли, че конкурсът ще стане „непослушен” и с рибарска упоритост ще търси свой път. Творбите от третото издание са ясен знак за това.
В първия конкурс категорично преобладаваха анекдотични историйки, поразширени вицове, не особено сполучливи стихотворни опити – всичко това до голяма степен вдъхновено от рибарски вицове и карикатури в Интернет. И от някои вечни теми в рибарския фолклор.
Второто издание ни предложи по-друг поглед към зададе- ната тема. Разказите „как се лови рибо”, „как за пръв път хванах риба” и „как приготвих шарана” сториха място на творби с по-задълбочено /дори когато бяха хумористични/ вглеждане в нещото, наричано риболов.
Конкурсът от 2013 година категорично предложи по-сериозни творби, с по-отговорно отношение на авторите към писането и с едно подчертано взиране не толкова в риболовуването, колкото в съдбата на риболовуващите. Безспорно, сега имаме творби, съдържащи повече литература. Авторите често ползват ловенето на риба като начин и повод да ни нарисуват портрета на рибаря. Да надникнат в съдбата му, да открият мотивите му, да ни го покажат от повече гледни точки. И покрай общението с морето и рибите, да ни нарисуват по-малките, и по-големите човешки драми, радостите, но и погромите в живота им, надеждите, но и големите им разочарования. Срещаме се с внушението, че ежедневната борба, надхит-ряне и диалог с морето, което чрез рибите дава хляб на семействата им – тези неизбежни неща правят рибаря по-разбиращ околните, по съчувстващ, по-добър и по-раним. В някои от творбите се срещаме с рибаря, когато е сам и прави горчива оценка на всичко, през което е преминал. Ангажира вниманието ни темата за простичката човешка готовност да помогнеш, да направиш добро и дори да загубиш живота си, без да се замислиш, ако някой край теб е в нужда.
С малки изключения, творбите са плътни, концентрирани около най-важното в сюжета. Бъбривото и разхитително многословие този път е минимално.
Кои са хората, които всеки ден, всяка година, цял живот са обречени да са рибари – това в най-обобщен вид е основната тема, която преобладава в конкурса за 2013.
Съвсем естествено е, че се тръгва от случката, към нейния смисъл, от професията – към нейният субект. Хубаво е, че интересът на пишещите е насочен към субекта. Това подсказва, че ни очакват следващите хубави и талантливи творби в следващия конкурс.
Като обобщавам всичко това, искам да отдам заслуженото на „Старецът и морето” на Моника Чолакова, „Бялата” на Джорджо Сапутели, „Последният тюлен в България” на Венелин Костадинов, „Пет тлъсти шарана” на Красимир Бачков/ остроумна весела история!/, „Слука” на Симеон Христов, „Риба за тате” на Камен Йорданов.
А класирането е :
- „НЕИЗПРАТЕНИ СПОМЕНИ” – Милчо Касъров
- „ПОСЛЕДНАТА ИСТОРИЯ” – Николина Серафимова
- „СОНАТА ЗА МОМИЧЕ, ЛОДКА И ДВАМА РИБАРИ” – Камен Йорданов.
На слука до слевдащата година!
Ваньо Вълчев
