Доскоро не разбирах каква омагьосваща сила се крие в риболова, каква вихрена страст е заключена между поредните хвърляния на въдицата, забравяйки, че светът съществува… Не, аз не съм част от тази прекрасна лудост, просто това откривам в очите на мъжа ми всеки път, когато отиде за риба. Дори когато само разказва за това, сякаш се превръща в друг човек, пленен от притегателната сила на нещо любимо, на една стихийна страст, която пленява… Никога няма да забравя блясъкът в очите му, онази щастливо окрилена усмивка, приповдигнатото му настроение, което се лееше на талази, когато в ръцете си държеше най-големия улов, най-скъпия трофей – една огромна щука. Постижение, което не можеше да се сравни с нищо, удовлетворение, което граничеше със сладка лудост, успех, за който не спираше да разказва.

                А ето какво всъщност се случи през онзи ден… Септември преваляше, но въпреки поверието, че влезе ли буквата „р“ в името на месеца, идва студът, беше уютно топло с разкошна смесица от огнено-жълти листа, подети от мекия южен вятър… Идеално време за риболов. Той се събуди рано, като че ли въобще не бе спал. Всичко необходимо беше приготвено още предния ден, само се качи в колата и потегли. Въпреки че от няколко години вече живее на морето, не успя да обикне така морския риболов, както онова китно местенце, онова сгушено между овощните дръвчета, езеро, в което се „вливаше“ безкрайния му порив. Неговото място, където свободата е постижима, където за миг забравя безкрайните ежедневни неволи, където изгубва себе си в необятността на нещо любимо…

               Захранката беше хвърлена, двете въдици вече чакаха с отпуснати корди  своя улов. И той не закъсня – няколко дребни каракуди, които не успяха да задоволят разпалилото се рибарско удоволствие. Настъпи търпеливо чакане, в което времето сякаш застина, потапяйки се в безкрая на наченатия ден. Обезкуражен, моят рибар бе готов да се откаже, но точно в  този момент приготвената за щука въдица палаво заигра. Започна се двучасова борба за надмощие, в която се калява съзнанието, изпитва се силата, изживява се емоцията… Борба, в която извоюваната победа се превръща в сбъдната мечта, борба, която носи след себе си удовлетворение и гордост, борба, в която победител е само един…

               Точно това видях в очите му тогава – опиянение от постигнатото, по детски чиста радост от спечелената битка, една ярка мъжественост, която заявява силата си… И разбрах, че всичко това за него не е просто спорт или хоби, а начин да открива и доказва себе си, начин да внесе собствен цвят в сивотата на битието, начин да се слее с блаженството на свободния полет на духа…

              Да, това не е типичната рибарска история, изпъстрена от плувки, блесни, корди, макари и още, и още изобилие от непонятна за мен терминология. Това е история, наподобяваща вълшебна приказка, в който момъкът побеждава чудовището и получава несметни богатства… Тук богатството е само едно – представяйки едно обикновено занимание, пречупвайки го през моя романтичен мироглед, аз се докоснах до истинската същност, до дълбините на нещо толкова непознато и го доближих до себе си.

 

Автор: Радостина Зотева