Бай Ставри е първи рибар сред рибари,
легенди за него са слушали млади и стари,
в кръвта на бай Ставри се лее морето,
солта е прояла до белег лицето.
Ловил е в морето скумрия, сафрид, дори кашалот
със чайките бели играл е четворка белот,
бай Ставри последен пират е на нашата ера,
със голи русалки е имал любовна афера.
Веднъж бай Ставри преплавал на сал океана,
във злато превръщал е морската пяна.
На негри от остров за малко не стана вечеря,
със щерка на крал споделял е топла постеля.
Не беше бай Ставри поет-философ,
но с мисъл във рима бе често готов,
щом лодката срещнеше празната шир,
въпроси безкрайни не му даваха мир:
Има ли смисъл във думата смисъл,
чете ли слепецът туй що сам е написал,
на морското дъно има ли време,
сънува ли паякът щом си задреме?
Стотици легенди разказваха всички за него,
рибари завиждаха, вглъбени във своето своето его.
Но тъжната тайна споделя морето сега -
бай Ставри е стар, безработен и си няма жена.
Автор: Венелин Костадинов
