На Т.К. – участник в събитията

- Ела да видиш какви такъми имам! – казва Барото. - Пръчки, машинки, плувки, харпу-ни, живарници. Имам и лодка, шестместна. Обикалял съм с нея свети Иван, свети Ки-рик. На змийския остров съм ходил. С извън бордов двигател е, хонда. Купих и коле-сар. Няма такъв в града. Събирах за брат ми. Да има. Брат ми се кефеше на такъмите. Маниак. На мене такъми не ми трябват. Брат ми почина. Сега ги раздавам. Искаш ли телескоп, машинка?

- Не.

- И ти си като мен, не искаш.

- Дай ги на сина си.

- Не става. Много е добричък, ама само яде. Това го кефи. Водил съм го насам-натам. Кукичка ли, обувката си не може да върже! Седи до мен и набива сандвичи. Много е кротък. Големият, де. Малкият няма време за риба. Гледа изтръпнал вятъра и вика: „Сега е само за кайта!“. После чака снега и тича на „Боровец“. На ски. Аз му гледам децата, к`во да го правя. Бие табан до Родопите - с байта, по Аврамови колиби.

- Шампион.

- Единият с яденето, другият с ходенето. Аз съм по магариите!

- Знам.

- И да не знаеш, все тая! Знаеш ли историята за мръсния канал?

- Не.

- Имам един „Мичел“, оригинален, френски, базов. Ползвам го, като ме ядоса жената. Да го раздвижа, да го разтъпча, да се изфукам, дето се вика. Веднъж, като не ме свърташе вкъщи, вече знаеш защо, вземам пръчката и отивам на мръсния канал. От него се изливат фекалиите на града в морето. Знаеш го, до бункера е. Мятам оловото, ей така, за кеф! Цзът, свири кордата, прицъква мичела, раздвижва се машинката, и пръчката се раздвижва, и аз се раздвижвам, и морето, и гларусите - и всичко. И спира до мен един раздвижен махмурлия, с шалче на врата, с есенно бомбе и пита какво ловя. „К`вото дойде, викам!“. А той философства, че не може да е к`вото дойде, че трябва да имам цел както в живота, така и в рибарлъка. После ме пита каква е стръвта. „К`вото туря, туй е стръвта!“.

А той ръси мозък, че ако съм му кажел каква е стръвта, щял да знае за каква риба хвърлям и нямало да пита. Трябва ли да обяснявам на пудрата, че кукичките са празни, че разцъквам мичела, че днес жена ми е подчертано любезна… Човекът си оправя шалчето, млясва като след глътка червено вино и уточнява, че след като съм на мръсния канал, логично е да хвърлям за кьор кефал. Че кьор кефалът е дънна риба, обича мръсотията, а пък на мръсния канал мръсотията с лопата да я ринеш. После взе да подскача и да сочи отпреде си едни кафяви ивици и да вика, че това са гърбовете на кефалите, дето напускали дъното и излизали на повърхността на морето, щастливо преяли с мръсотията. А пък аз му обяснявам, че тези кафяви ивици, дето плуват на повърхността на морето, не са щастливо преялите с мръсотията на мръсния канал кьор кефали, а пасаж от фекалии.

Раздвиженият философ обаче не отстъпва и ми набива в канчето, че кьор кефалът, ако е плакия, с две пръчки праз, става по вкусен от Никулденския шаран. Аз шаранът не го броя за риба, броя морските видове. И му казвам, че шаранът не го броя за риба, а той мрънка ли мрънка за някакъв ак-лиматизиран кефал, докаран от Русия, пеленгас се казвал, с много добри вкусови ка-чества, пържен. Слушах, слушах - взе да напомня жена ми - и рекох: „Хвърлям за зар-ган!“ Философът ахна и направи лицева пареза. „Не смогвах да ги събирам вчера! Като камшици са: плътни, мазни, налети. И го довършвам. Почти метър. Не знам откъде дойдоха. Вкъщи са, на терасата. Висят на телта за прането“. Виждал ли си вятър?

- Не.

- Няма и да видиш. Оня се издуха като вятър. Предполагам, към „краставицата“, където са рибарските магазини, за да обнародва новината. Новината тръгва из града, по селата, по малките градчета и... Знаеш ли къде отива?

- Къде?!

- На летище „София“. Каца брат ми от Виена и звъни: „Бате, гласът му трепери. Чух, че на мръсния канал в Бургас, до бункера, е излязъл зарган. Като камшици били. Плътни, мазни, налети. Хората ги простирали като пране по терасите. Вярно ли е?“. И аз така чух, отговарям, к`во друго да кажа. А той бърза, та чак думите му прескачат! „Хващам нощния влак! Чуваш ли? Да приготвиш такъмите, мичела и повече стръв да има. Чуваш ли!“ Чувам, чувам и едва сдържам смеха си. А ти, Генади, чу ли?

- Чух! - рече Генади.

 

Автор: Гочо Гочев

Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на: "Бургосстрой", ГЕРБ-Бургас, АБВ-Бургас, народният представител от ДПС Севим Али, "Артстрой 1 Кънстракшън".

Благодарим и за неоценимата помощ на: