Алармата на телефона безмилостно иззвъня в 04,30. Нея не я интересуваше, че снощи до 01,00 Пепо Лаврака бе разтягъл лакардии със своите авери в кварталната кръчма с претенциозното име Таверна „Олимп”. В нея на олимпийска висота бе само бюста на съдържателката по която въздишаха клиентите, тъй като никоя жена от квартала не можеше да слезе чак толкова ниско да посети тоя вертеп, който при това не спазваше забраната за тютюнопушенето.

Пепо натигна сънено глава и си отпусна за секунда на възглавницата.

-Мама му стара, хем знам, че съм на риба сутринта, защо ми трябваше да оставам докато не ни изгонят.

Докато размисляваше телефонът настойчиво иззвъня. Иван Старото вече бе готов.

-Тръгвам от къщи слизай на паркинга.

За три минути            Пепо Лаврака скочи в дрехите за риболов, изплакна очите, изжабурка зъбите и на четвъртата бе в анасьора.

Долу вече пушеше пред буса Иван Старото с чаша кафе в ръка.

-За мен взе ли кафе- попита Пепо Лаврака?

-Нямах стотинки за автомата-твоята не ти ли направи?

-А ...ние с моята нещо сме скарани- нещо искаше да ме кара при майка си буркани да правим, и аз и разписах билета – един свободен ден ще имам и вместо да отида за риба, тя за туршии ще ми разправя- намилаше Пепо Лаврака, докато Иван шофираше към Поморие.

-Откъде ще влизаме- от старото място ли?

-Еми пак от там – нали установихме, че е удобно. Ти нещо май не си във форма.

-До Поморие ще се оправя-не се коси. Снощи в Олимпа пак ме ядаха за моя Лаврак- турук бил, гофус бил- като че ли не мога да различавам рибите- 20 години що риба съм изхващал- те ще ми кажат.

-А бе не им се връзвай- ще го хванем тоя лаврак, пък те нека си говорят.

-Ех защо когато го хванах нямаше камери, фотоапарати и компютри-те ще ми кажат – нямало Лавраци в Черно море.

-Видя ли инфото за вятъра?

-Нали ти казах вчера – до 4 метра в секунда го дава Синоптика- в пет сутринта-не е силен.

-Четири метра е добре, ама вчера беше по силен – дано няма остатъчна вълна.

В пет часа нашите герои бяха на мястото на десанта. За две минути измъкнаха лодката, още две им трябваха за такъмите и принадлежностите и я насочиха с носа навътре. Естествено имаше прибой и трябваше да издебнат вълните, но като стари морски вълци се справиха и Мичуринката се понесе в Поморийският залив.

Колкото по навътре влизаха, все повече се уверяваваха, че синоптиците не винаги познават. Особено като подминаха линията на фара, работата взе да става все по-зле.

-Мамицата му вятърът е поне шест метра в секунда-вълната бие сериозно.

-Ако искаш да се връщаме?

-Ти луд ли си – до тук път съм бил-гледай- има още две-три лодки като нашата. Може да спадне вятъра. Пък и нали ти казах, за оня Сън – всички го тълкуват, че ще хвана риба с Л.

-Може да е Лихнус?

-Абе какъв Лихнус-той излиза след два месеца- Лаврак ще е. Ще направим три-четири тегела тролинг и ако не падне вълната се прибираме. Оня ден  Васкови са взели 30 лефера на Ставрова банка.

-Ама на Калома или на воблер?

-На воблер  като моя- вчера си купих същият размер и цвят- много работи?

- Кой Васко ли ти каза?

-Васко не съм го виждал – Продавача на Краставицата.

-Той и за Рапавата така говореше, пък освен водорасли друго не си хванал със нея. Нали знаеш кои са по-големи лъжци от рибарите – Продавачите на Краставицата.

-Дръж срещу вълните, че целият ме оля. Носиш ли бутилчицата?

-Е как без нея- сложил съм от на баджанака- двойната преварка, ама аз само една-две глътки ще кусам, че шьофирам.

-Ама аз не съм с кола дай да глътна, че целият съм мокър и с тоя вятър ще настина.

            Към 05,30 вече бяха на мястото за риболов – култовата „Ставрова банка”.  Времето не бе идеално - вълните бяха осезаемо големи  и малката „Мичуринка” едва се сдържаше да не се  килне , но Иван като стар морски вълк, държеше правилно курса, така че вълните да са срещу носа. Е малко бяха поокъпани но сухо дупе риба не яде. Само дето леферът не се обаждаше – нямаха нито един удар.

            Правеха третият тролинг, когато Пепо видя на стотина метра от тях няколко гларуса струпани до нещо черно. Загледа се и му се стори, че помръдва.

-Иване - Гларусите кълват нещо дай да отидем да видим какво става.

-Пепо не мога сега да сменям курса, ще ни обърне вълната, после на връщане ще заходя, така че ще минем през него да го видим.

- Окей прав си – сигурно е някое делфинче. Я гледай – братята пристигат  към нас.

-Тяхната лодка е седем метрова- тая вълна въобще не ги плаши.

-Ама те отиват към гларусите бе, човек – ще ни вземат плячката.

- Имат крава пият мляко – не можем се равнява с тяхната лодка. След малко обръщам и ще отидем при тях да ни кажат какво е било.

-Гледай-гледай- вадят нещо от морето ама от триста метра не мога да видя – какво е – на риба прилича.

След десетина минути нашите герои се приближиха към лодката на братята.

-Те отдалеч се развикаха- Иване, Пепоо – Лаврак хванахме – към десет кила.

На Пепо му причерня- бяха на 70-80 метра от него, а тия нещастници му гепиха Лаврака.

-Стига бе Лаврак –дай да видим.

По големият брат го вдигна във въздуха- опашката не му се виждаше от борда, а малкият правеше снимки на айфона.

-Мамицата му – аз ви видях, че го взехте от Гларусите и що така не плуваше?

-Нещо замаен беше – едва мърдаше – сигурно на умиралка е излязъл на повърхността.

Пепо беше бесен, Иван също. Бяха толкова близко до плячката, а друг им я измъкна под носа. Развали им се настроението и двамата единодушно решиха да излизат, пък и нито вятърът, нито вълната падаше- това ако е риболов.

На другият ден след работа- Пепо отиде до Краставицата. Там вече във всички магазини разказваха история за девет и половиновият Лаврак.

Едни говореха, че е хванат на тролинг, други на дъно, трети на мрежа, от Маслен нос до Емине бе местохващането му. От половин- до три часа са се борили да го извадят. Снимките му обикаляха от Айфон на Айфон – ту с единият, ту с другият брат. Естетствено само в лодката бе сниман - нямаше такава показваща как го надят. Единствено Иван, Пепо и братята знаеха истината, ама да не са луди да я кажат.

 

Автор: Ненчо Драгнев