Беше чудна августовска вечер. Задушна и гореща. Морският бриз напомняше за  този прекрасен сезон от годината. Вълните се люшкаха спокойно , бавно, и някак си нашепваха песента на прекрасните летни преживявания. Стрелките на часовника показваха 21:30, секундарника  закачливо отмерваше всяка отминала секунда от денонощието. Децата се бяха събрали около лагерния огън и се готвеха за една забавна лятна нощ, в очакване на морския цар Нептун и неговите придворни- русалките. Глъчката на пискливите  им гласчета огласяха базата.

Течеше трескава подготовка: едни се преобразиха като приказни принцеси, други като морски чудовища и разбойници, трети като обитатели на морето. Всеки загърнат в своя измислен герой не забеляза как едно момче напусна лагерния огън и се запъти към морето. То обичаше морската шир, наслаждаваше се на музиката на вълните, радваше се на песента на чайките и гларусите. Макар и захладняла вечерта пясъкът бе все още топъл,  събу джапанките си. Краката му докоснаха пясъка и то усети някаква топлина, която обходи цялата му снага. Цялата тази морска обстановка му носеше мир и спокойствие. Беше слушало истории за морски разбойници, беше изчело разкази за омайната красота на русалките, изпиваше всяка картина, която бе виждало с Нептун. Знаеше, че това е някаква измислица, беше сигурно, че това е богато въображение на писатели, и въпреки това му се искаше тия истории да се превърнат в реалност. Няколко пъти беше препрочело приказката за „Рибаря и златната рибка”. Улавяше се как мисли му се задълбочаваха върху съдбата на рибаря и някак си странно за него му се искаше да бъде на негово място. Вървейки по плажната ивица, то отново се замисли : представяше си как „златната рибка” се появява, как разговарят, как плуват и се състезават по вълните, как едно морско същество му носеше толкова радост. В друг момент си представи „златната рибка”, която излиза от своята кожа и се превръща в приказна девойка- гонеха се с нея, бягаха по брега, изморяваха се, падаха, ставаха и отново се гонеха под звездното небе. На разсъмване девойката отново приема своя първообраз- риба. Мислите му бяха хаотични и забързани, лутаха се безцелно.

Така задълбочено в своя вълшебен свят седна на пясъка и се загледа към безкрайната морска шир, искаше му се да погледне отвъд морето, да преплува цялото това разстояние, да види съседките граничещи с нас. Знаеше кои са, в часовете по география внимаваше и слушаше господинът, който увлекателно разказваше, но само на теория. Реалността е друга. Завладяно в своите размисли и загледано в далечината, хвърляйки мидички във водата,   изведнъж видя как се заформи кръг в морето,  и  бавно, спокойно се надигна , вълните нарастваха. Стори му се, че сънува. Присви очи, след това широко ги разтвори, пак ги присви , и чу:

-  Ох, що е туй?- гласът от водата

- Извинете- отговори с плах глас момчето- Съжалявам, не исках- смънка под носа си.-

- Не искал бил! Тогава защо хвърляш камъчета във водата. Сега ще ти покажа дали си искал!- рече русалката.

Момчето забелязала, че с мидичката бе уцелило някого по главата.  Очите му светнаха като фарове и що да види- русалка, подаваща се от водата. Красива, със големи сини очи, сърдита и мрънкаща нещо. То не асимилира казаните думи от нея. Това не беше сън, а реалност! Русалката подала се изпод дълбините на морската шир приближаваше към него. Дали от уплаха или от неочакваната поява му се стори, че опашката й е голяма колкото опашката на акула.

Дени( момчето) хукна . Бягаше, защото тази морска нимфа се беше отправила към него със сърдит тон в гласа. Тичаше  колкото имаше сили, отправи се към лагерниците, които стояха край огъня и пееха. Страхът така го беше завладял,  имаше чувството, че няма да успее да се прибере и русалката ще го замъкне към своите морски покои. Изкачваше стъпалата на базата, вземаше ги две по три, усещаше , че силите го напускат, но знаеше, че забави ли се морската девойка ще го хване.Още малко, само няколко стъпала и щеше да е при своите. В този момент, усети здрава мъжка ръка, която го хвана за рамото. Обърна се, срещу него стоеше не кой да е , а самият Нептун и насочваше тризъбеца си към челото му. Дени изпищя, не намери сили да хукне и се свлече на земята. Чу гласове от далечината, гласовете на своите сълагерници- подигравателни и иронични:

- Ей, пъзльо, Нептун е господин Христов! Хахахааа………

- Моля ви, помогнете, кой съм аз, къде съм, това е кошмар! Помоооооощ…….Давя се! Помооооощ…..

Сън или реалност бе, това не можеше да каже Дени, но знаеше едно със сигурност, че това не е шега. Че това е един кошмар , от който искаше да се събуди или да избяга. Сюжетът, в който бе главен герой не спираше, а го следваше. Сърцето му лудо биеше, дишането му- очистено. И само в ушите му: „пъзльооооо”, „това е господина..”, „нали Нептун призовахме?” , „Нептун е господин Христов!”, а русалка, това е нашата русокоса Габи!”

 

Автор: Денислав Цветанов Тодоров- ученик от X „б” в ПГ по СС „Хан Аспарух”- град Исперих

Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на Община Созопол, Летище Бургас, Медицинска лаборатория Лина, ДКЦ Ел Масри, Пекарни Зия, Power FM.

Благодарим и за неоценимата подкрепа на: