Призори Нина ни събуди. Бях дошла миналата вечер в апартамента на Вальо, за да може рано другата сутрин да потеглим към Дунав. А аз си умирах просто да се махна от тоя скучен град. Станахме с не особено голямо желание, тъй като още от снощи започнахме да подгряваме. С ракия и водка, а по едно време взехме въдиците и си представяхме, че мъничката му сестра е златната рибка, тъй като не си затваряше устата. И изпълняваше желания, доколкото може. Поисках си палат, пари и да имам още три желания. Играхме макао някъде до два и половина и решихме, че е време да си лягаме. Пътя до Дунава го проспах.

Стигнахме към 8:30-9:00, тъкмо беше изгряло слънцето и лъчите се отразяваха във водата. Свилен, баща им, разпъна приблизително 10 въдици, като се надяваше да хване  шаран. По-голям шаран от сина му аз не съм виждала.

Всъщност ние пристигнахме последни. Там вече ни чакаха приятелите на Нина и Свилен. Бургаско семейство, моряк и домакиня - Дойчи и Теди, Ивеца, Иван, Васко и Поля. Запознах се с бургазлиите, защото само с тях не се бях виждала и се присъединихме към тяхната дейност - да пием и да чакаме камбанките на въдиците да звъннат. Не знам с какво, но си изцапах ръцете с нещо и реших да се измия.

-  Много внимавай, защото е хлъзгаво.

И както чух тези думи, паднах във водата, заедно с Вальо, който беше зад мен. Няма вече телефони, цигари, портмоне с пари и карти. Всичко - мокро на парцал.

Не бяхме планували да е такава жега и да плуваме и не си бяхме взели бански. Затова мъжете бяха по боксерки, а жените - по сутиени или тениски.

-  Аз по принцип и боксерките не нося, но от теб ме е малко срам. - ми каза Свилен, а аз се изчервих, от срам ли, от смях ли. С Вальо поплувахме, обаче този път беше планирано. Без да искам, ритнах някаква риба и настъпих рак, който се появи от не знам къде. Събрах плик миди и вечерята ни беше готова.

Легнах си, а другите продължиха да пият и да губят битката с инвазията от тлъсти дунавски комари, кръстоска между вампири и натовски хеликоптери. На сутринта ми се похвалиха, че са хванали ееееееееей такъв шаран, а аз за втори път се запознах с Дойчи.

Последният ден от нашето приключение мина много бързо. Научих се как да хвърлям въдицата.  Вярно, не хванах ееееей такъв шаран, но напълних кофа с беловарки. Излезе ми късметът на начинаещия. Улових един ляв, черен, гумен мъжки ботуш №47. А вътре – розов чорап със златни райета и жартиера. Мисля си дали нощем румънски върколаци от близкото гробище не играят хоро тук. Или някой се е опитвал да ходи по вода като Иисус. А може би някоя тираджийска Пепеляшка е гонила принца си. Като Голямата стъпка с богатирския 47 номер… Навярно го е настигнала и го е изяла, заедно с палатката и партакешите ...

Автор: Виктория Бориславова Андреева

Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на Община Созопол, Летище Бургас, Медицинска лаборатория Лина, ДКЦ Ел Масри, Пекарни Зия, Power FM.

Благодарим и за неоценимата подкрепа на: