По принцип отдавна ходя за риба на сладководен риболов, но никога не бях ходил на морето да клатя чепаре за сафрид или пък знаех какво е бомбарда. Така никога не бях хващал морски обитател. Само бях чувал от дядо ми истории, по неговото време когато е ходил за сафрид, как е хващал количества от брега.Така баща ми от доста време и той ми разказваше и ми беше обещал миналата зима, че лятото ще ми вземе някоя по хубава въдичка и ще започнат нашите премеждия, които траят и до днес.

Така един хубав съботен ден отидохме на Краставицата, там си избрах въдица, оборудвах се с чепарета. Разбрахме се да станем към 3 часа и да тръгнем за Созопол. Сутринта се приготвихме и тръгнахме към 3:40 някъде. Бяхме там заради нашата отдалеченост от мястото, ние живеем в Бургас. Нашият  проблем беше, че ние нямахме никакъв опит - не знаехме къде да отидем да хвърлим за сафрид. Обикаляхме, а навън беше тъмно, нямаше как да се орентираме. Намерихме някаква отбивка, спряхме колата, потърсихме пътека, навлязахме в храстите и излязохме до морето, но беше много стръмно да слезем, а и имаше лодки, които правеха нещо там.

Решихме да се върнем и да потърсим обратния път. Обаче беше обрасло с гъсти храсти, имаше тук там и дръвчета. Около половин час се лутахме да намерим пролука да излезем, тъй като беше тъмно, а ние бяхме въоръжени само с фенерите на нашите телефони. Беше много гадно - пълно с някакви пеперуди и някакви мушици, които влизаха в очите, а на всичкото отгоре имаше бодли, от които накрая бяхме много ужулени.

Когато излязохме бяхме около 100 метра от отбивката и трябваше да се върнем. Тръгнахме към Бургас, а заради желанието ми да хвана нещо баща ми реши да спрем към Отминали. Там похвърлях на пристана, но нищо. Прибрахме се много отчаяни. Но не се отказахме и така месец и нещо ходихме без да хванем нищо . Септември решихме да пробваме за зарган, някой беше казал на баща ми, че на „Илия Бояджиев“ излизало зарган на бомбарда.

Потърсих информация, купих бомбарди и отидохме. Не очаквах да хвана нещо, обезнадежден от множеството провали. Имаше доста хора, риба имаше, но не хващаха често и само някои. Баща ми се премести от мен да пробва от другата страна. Между другото ловях на плаваща бомбардата. След час видях нещо зад бомбардата да секача, взех да засека и при вадене усетих тяга. Нещо се хвърляше отзад, когато го извадих и го вдигнах, помислих че сънувам. Видях нещо като змия и разбрах, че това е зарган.

Бях много радостен, развиках се, баща ми дойде и видя улова, другите ме гледаха. Бях много радостен, че най-накрая лошата серия от капота беше развалена. А за сафрид и до днес ходя, но нещо успехът ми изневерява, но се уча от грешките. На чепаре не съм хванал още нищо, но на бомбарда имам доста заргани и платерини. Продължавам да се уча от грешките и вярвам, че ще успея да уловя и на чепаре нещо. И така вярвам, че ще имам още много истории.

 

Автор: Иво Димитров

Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на Община Созопол, Летище Бургас, Медицинска лаборатория Лина, ДКЦ Ел Масри, Пекарни Зия, Power FM.

 

Благодарим и за неоценимата подкрепа на: