– Котенце, д-р Ранков е! Имам добри новини за нас. Днес при мен дойде твоят лапнишаран и аз отново му преписах продължителен риболов на язовира. Казах му, че само така ще излекува стреса, в който често изпада. Виждаш ли, котенце, ще имаме цяла седмица да се отдадем на любовта си! Не чакай ни миг, а идвай при мен. Ще те водя на вилата!

 – А съпругата ти, пиленце?

 – О, тя заминава при майка си в едно далечно бургаско село.

– Добре, миличко, но не забравяй и за онези 10 000 хиляди, за които те бях помолила да ми ги върнеш. Трябва да ги възстановя  без моят крокодил да разбере за липсата им, иначе съм мъртва!

– О, погрижих се, мило, но искам да бъдеш...

– Бъди спокоен, зайче мое, ще бъда супер нежна и ти ще бъдеш цяла седмица в рая!

– Тогава какво чакаш, идвай веднага при мен!

– Чакам само моят да тръгне към язовира и пристигам, зайче сладко!

 В този миг откъм кухнята се чу:

– С кого толкова говориш, ела ми помогни за такъмите! – чу тя гласа на съпруга си и отвърна:

– Докторът се обади и каза непременно да стоиш цяла седмица на язовира, ако искаш да се възстановиш напълно! Дори ми се скара, че те спирам, така че щом е за здравето ти, скъпи, стой и две седмици!

– Ами ти какво ще правиш тук сама?

– О, не се тревожи за мен, защото имам куп работи да свърша. Първо ще изчистя къщата, второ ще изпера килимите, трето ще измия прозорците, че не сме ги мили от лани, четвърто...

– Добре, добре, разбрах те. А и Пешо вече надува клаксона. Е, аз потеглям.

– Наслука, жребецо! –  извика съпругата му, а после тихо промърмори: –  Дано се продъниш на оня язовир!

Роско, съпругът й,  не чу това, защото бързо излезе, а при колата на Пешо с весели приветствия го посрещнаха старите авери Ангел и Здравко.

Потеглиха към Огняновския язовир, като Ангел Зевзека подхвърли:

– Лично кметът ми рече, че сега там имало много риба, защото и той участвал в зарибяването на язовира.

– Дори и малко да има, ние, че я изловим с новата примамка – дрога!

– Чекай бе, каква дрога? – изненадано запитаха аверите.

 – Мой приятел ме снабди с този спрей. Напръскваш примамката и рибата кълве като луда! Ще останете изненадани колко много риба ще уловим днес!

 – Ха, наздраве тогава! – Здравко извади  шише джанковица и им го подаде.

 Когато пристигнаха на язовира, Пешо, както винаги, се разпореди:

– Здравко, ти запали огъня и приготви жарта и скарата, а ти, Ангеле, заметни стръвта, но преди това я напръскай с това спрее! А ти, Роско, ми помогни да разпънем палатката и да свалим останалите мезета и дамаджаната с червеното македонско вино, истински елексир за душата е!

В този миг първите риби закълваха като бесни и Здравко едва смогваше да изважда въдиците и да слага нови примамки. Роско и Пешо веднага се включиха. Скоро кепчето се напълни със шарани, мрени, каракуди.

 – Стига засега, после ще продължим. Ангеле, изчисти рибата и я слагай на скарата, а аз ще сипя от елексира на младостта – червеното вино!

Бяха изпили по четири чаши, когато приятно замириса на печена риба. Всеки грабваше по парче и лакомо гризеше още горещата риба.

– Ама страхотно вино бе, Пешо, отдека го взе?

– Подарък от тъщата македонка.

 Вече бяха в разгара на купона, когато ненадейно до тях спря една жигула и от нея слезе съпругата на д-р Ранков. Лицето й беше почервеняло. Тя даде знак на Роско и едва тогава поздрави. Роско стана и се приближи до нея.

  – Нещо спешно ли е, Финче?

   Тя зашептя:

   – Повече от спешно. Съвсем случайно разбрах за връзката на твоята фръцла с моя хубосник!

  – Ама, какви ги плещиш?

  – Ела с мен и ще се увериш! Сега са се затворили във вилата ни, тя е на десетина километра оттук.

 – Добре, да вървим! – каза нервно Роско и викна на компанията: – След час се връщам!

 Качи се в колата и Финчето заразказва:

– Явно тези двамата  доста отдавна имат връзка. Без да искам ги подслушах и разбрах, че са те пратили за зелен хайвер. Моят хубостник ти е предписал цяла седмица лечение край язовира, нали?

 – Да, но аз мислех, че...

  – А аз мисля само как да отмъстя на моя идиот. Има два начина. Да отидем и да ги хванем на място, а другият начин е да им го върнем със същото (тъпкано), какво ще кажеш?

Без да се замисля, Роско отвърна:

 – Вторият начин, защото имаме много да си наваксваме, нали, Финче?

 – Да, жребецо, да вървим!...

Автор: С. Страшимиров

Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на Община Созопол, Летище Бургас, Медицинска лаборатория Лина, ДКЦ Ел Масри, Пекарни Зия, Power FM.

Благодарим и за неоценимата подкрепа на: