Чакането и очакването са две различни неща. Като се замислим, ми то целият ни живот е едно голямо чакане.
 А очакването е, нещо съвсем, съвсем друго. Очакването е голям късмет, в който сме убедени, нещо което непременно се стане и ще се случи. И непременно очакването е най-хубавото нещо, нещо предстоящо и хубаво! Нещо, което ще ни разтърси и което ще бъде приятно, обезателно.
 
Чакали сме да се родим, да тръгнем на училище, да се изучим, да започнем работа, да се сгодим. Чакали сме да ни забележи другия пол, чакали сме по-хубаво време, което все не идва. Чакали сме.
 
Лошото е че не сме очаквали. очакването е най-хубавото нещо! Очакването е приятно, вдъхновяващо и ни кара да тръпнем пред мисълта, че ще се случи нещо невероятно, хубаво, вълнуващо и неповторимо! Очакваш ли нещо, то винаги се случва - обезателно!
 
Интересни хора са риболовците. Могат да клечат по цял ден край реката, язовира или на брага на морето, сякаш нямат дом, жена, деца и дори работа. Изглеждат безгрижни. Хвърлят само и замятат, тръпнат в очакване да уловят голяма риба, почти колкото тях за да се похвалят на приятели и близки. Едрата риба рядко кълве и рядко я улавят дори  и с голямо очакване. С часове нищо може да не клъвне. От другата страна на въдицата стои сам и малко по-измъчен рибаря, сякаш сам се  е хванал в примка. Седи, стои или просто очаква нещо да клъве. Стиска зъби, гледа във водата, работи сякаш върху търпението си и лекува не само нервите си, но даже ги скъсва от чакане и очакване. Едни пъти има файда, но едни пъти файда няма. Но поне така може да си отдъхне от жената, от децата или от съседите, понякога, дори от шефа. 
 
В тази история двама приятели правят компания на стар рибар. По-точно взели са бирата и скарата и нетъреливо очакват той да улови нещо по- голямо, че да има и за тях. За всеки случай, носят  пилешки пържоли и кебапчета, в слчай на рибарска несполука. Която въпреки всичко, винаги е възможна. Двамата новаци се престарават. Вперили са влюбени погледи в плувките и тръпнат в очакване на нещо голямо. Но плувките изобщо не помръдват. Явно рибата не е гладна или  стръвта не и харесва. 
 
- Тук е мястото да спомена, че и рибите са като жените. Те и без това точно по това си приличат! Стръвта! Всички обичат стръв! Всички захапват но стръв!Едрите обичат по-едра стръв, ама и дребните не се отказват от нея! Една жена може да я спечелиш само с поглед, друга с пари, трета с духовна храна, а има и други, дето изобщо с нищо не можеш да ги съблазниш!? Същото е и с рибите! И те като жените са емоционални, на моменти и подвластни на чувствата в сърцето и на трепетите в душата си. Понякога чуват, понякога " Не", често, често са разсеяни и случайно, ама съвсем случайно захапват кукичката дори и да няма стръв понякога!
 
-  Ми то и рибите имат душа, нима не знаете?! Всяка е различна, тайнствена, чаровна по свое му, дяволита, но никога никоя от тях нищо не пита!? 
 
- Защо ли, защото просто не умеят да говорят. Иначе и те като жените биха задавали всякакви въпроси по всякакви теми и то без притеснение, за щяло и нещяло.
 
Явно рибата не е гладна днес изобщо.Куката на въдицата ми ловко хваща червейчето и ръцете ми плахо мърдат, успявам да замахна.
 
- Я по тихо, ми викна приятеля, че плашиш рибите!  - чух гласа на Пепи.
 
Той влюбено гледа ту във водата, ту в небето - да не би случайно да завали.
 
Чакаме, очакваме, но нищо и то вече час.  Тръпнем в очакване. Започвам да се моля, дори на Бог. Само и само нещо да уловим от кумова срама дето му викаме.
 
Изгладняли печем чушки и пилешкото, похапваме, разказваме си вицове. А бате Митко вика на шега:
 
-  Ама, че сме схванати! Ама , много схванати, много! И тримата баш като леваци. Какъв по смешен виц от нашето положение, изложихме се като рибари. Мани друго, ама сеги  и жените, чак, че ни се смеят! Предлагам, да вземем барем да се наспим като хората тука поне на спокойствие и на чист въздух. Я вижте водата, вода. Тревата, трева. Да легнеш , па да не станеш. И тишина, тишина, само наша е тя.
 
- Вярно бе, хапнахме, пинахме студена бира, сега може спокойно и да полегнем, да се протегнем, да полежим като хора, без работа. А след обяд, да минем през пазара и да купим от прясната риба, от ония колеги, дето са станали още в ранни зори и вече са уловили  и нашата риба. 
 
- За седем, осем лева нема що да се мъчиме, тука като кучета. Я целия вече съм в кал и вода. Мириша на талуг и тиня. Довечера, че си зема един душ и са се гушна при жената, ще взема да и се хваля, как съм хванал с умение и много търпение рибата и с две ръце съм едва съм я удържал, да не скочи обратно във водата. Тя все ми повтаряше:
 
- Ти си малко неспокоен, ако ходих на риболов ще се научиш на търпение.
Какво ти търпение, бе братче ?! Като изобщо не ме свърта тук на едно място!?  Това да вися и да чакам с часове изобщо не е за мен, ама заради вас , нали сме приятели. Рекох и я да си опитам късмета. 
 
В това време гледаме Пепи как дърпа, дърпа нещо големо. Ама и то лесно се не дава.
 
- Може да е едра и голема щука - провикна се Митко. Верно бе, я вижте прилича на щука. Щука е. То риболова бил цяла наука. Пепи нали  е учен, учил и виж фаная, фана я. Успя. Зарадван, крещеше Митко, сякаш той я бе уловил, толкова впечатлин и радостен беше като същинско дете.
 
Пепи бе сръчен, но навярно днес имаше просто голям късмет. Всичко е в очакването. Очаквал е да улови голяма, едра риба и я улови. 
 
- Браво, браво, бива те, ставаш за рибар! Думите ми профучаха край ушите му, но той едва ли ги чу. Беше щастлив, очаквонията му се сбъднаха! Дай Боже на всички рибари, наслука!
 
Зарадвани, щастливи и леко порядъчно пийнали сме поспали на тревата. Времето бе чудесно, слънчево топло, лятно, приятно. Ставаше и за риболов и за спане на открито. Чист въздух, природа, в очакване да се случи още нещо, сме поспали до залез слънце. Залезът бе сякаш от злато. Красив, изключителен, неповторим и се запечати в съзнанието ми за дълго.
 
- Трябва, бързо да се прибораме вече - чух гласа на Митко в съня си.  Закъсняхме, много.
 
Натоварихме всичко в колата и потеглихме. Прибрахме се по домовете всеки със свойте очаквания за следващия ден.
На другия ден, Митко се почувствал  зле. Отишъл на лекар. Лекарът го питал, пил ли е нещо студено, на течение ли е бил ?!Той просто промълвил :
 
- Бях за риба, с приятели - едва продумал.
 
- Хвана ли нещо, нещо голямо?! - подпитвал го лекаря.
 
- Нищо, д-р Петров, нищо.
 
- Не е вярно, хванал си настинка!  Голяма настинка, казваме и "Пневмония"! Не си я очаквал, но вече си я хаванал!
Пиша ти лист за посъпване, при нас. И друг път си седи при жената у вас. И да чакаш и да не чакаш, това, което трябва само ще си дойде! И само ще си ойде, така казват старите хора!
 
 
Автор:  Ирина Николова             
14.