Свети Кирик

Остров „Св. Св. Кирик и Юлита” се намира  в акваторията на гр. Созопол, като сега е свързан със Стария град чрез тесен провлак. Територията му е застроена с 38 масивни сгради, три подземни склада и хидротехнически съоръжения, използвани до 2005 г. от Министерството на отбраната. В градежа на някои от сградите са преизползвани антични архитектурни елементи. Заради археологическите проучвания, островът продължава да е затворен.

В деня на Независимостта на България, археологическите разкопки на острова в Созопол бяха открити за свободно посещение. Екипът на доцент д-р Кръстина Панайотова от НАИМ при БАН запознаха група участници във фестивала на младите математици от България и Русия с разкритията, които доказват, че тук се е намирал религиозният център на Аполония Понтика от края на 7-ми век преди Христа.

д-р Кръстина Панайотова

Пръв френският консул Дегран прави сондажни разкопки през 1904 г. Освен за многобройните фрагменти от керамични съдове, теракоти и монети, част от които се намират в Лувър, в публикацията на Ж. Сьор за проучванията на „Св. Кирик” са описани каменна платформа, водохранилище и стълба с площадка, както и многократно използвани каменни гробове. За случайни находки, намерени на острова споменава и Б. Филов. По повод изграждането на рибарското училище през 1924 г. В. Миков разкопава определеното за строежа петно. Разкрити са основи от сгради; гробове, фрагменти от предримска, късноантична и средновековна керамика; бронзови монети и др. Авторът публикува и мраморен блок с посвещение на Аполон Иетрос.

К. Шкорпил съобщава през 1931 г. за намерени на острова барабан на йонийска колона и глинен тръбопровод. На публикуваната от него карта е отбелязан „храм на Аполон”.
      
При строеж на склад през 1953 г. Т. Герасимов открива местна и вносна керамика,  както и главичка на младеж от мрамор, датирана в края на VІ в.пр.Хр. 

От акваторията на съвременното Созополско пристанище между острова и Созополския полуостров произхождат многобройни керамични находки, открити при драгажни работи през 1927 г., публикувани от И. Гълъбов .  Датират от ранната бронзова епоха до периода на късното Средновековие. Сред тях са и надгробни паметници и анепиграфични вотивни релефи.
         
Спасителните археологически проучвания на о-в „Св. Кирик” започват от м. април 2009г., като финансирането до началото на м. септември 2009 г., беше осигурено от МРРБ и НИМ. Към момента се финансират от Министерството на културата.

Изкопите са разположени в най-високата част на острова от източната и южната страна на Морското училище. Най-ранните проучени сгради са храм и олтар от късната архаичната епоха (края на VI - първа четвърт на V в. пр. Хр.).

Разкопки  

Архаичен храм
Храмът се намира непосредствено пред югоизточното крило на Морското училище. Има правоъгълен план с ориентирана на север дълга ос и е разделен  на пронаос и наос. Запазената максимална дължина на източната му стена е 11, 80 м, а максималната височина на западната стена е 1, 50 м. Изграден е от варовикови квадри на суха фуга, подредени непосредствено върху скалната основа. Липсват каменни архитектурни детайли, но не може да има съмнение, че той е решен в йонийски ордер. Размерите и плановата му схема предполагат, че е имал фасада с две колони в анти.

Вътре в храма и около него е документирана голямо количество архаична строителна керамика, включваща коринтски тип плоски керемиди и лаконски покриващи керемиди,  оцветени в интензивно кафяво до червено или кафяво до черно, което вероятно е свързано с подреждането на керемидите и търсенето на колоритен ефект.  Към тези керемиди трябва да се прибавят и антефиксите, в основата, на които има пластична плетеница, над която е разположено изображение на Медуза, заобиколена от змии. Паралелите позволяват датирането на строителната керамика и архитектурната теракота, а оттам и изграждането на храма в края на VІ и първата четвърт на V в. пр. Хр.
       
Също в непосредствената околност на храма са документирани 4 фрагмента от глинени плочки с войни, каквито са намерени още при първите проучвания на острова проведени от Дегран. Те се датират около 470 г. пр. Хр. и принадлежат към серия паметници обединени в североизточен гръцки регионален стил в архитектурната теракота.

Големият олтар
Южно от храма бе разкрит олтар, при оформянето на който са използвани същите по размери блокове от мушелкалк. Има почти квадратен план с дължина на страните 5.95х5.76м.. От него е запазена само платформата, изградена по същия начин както и стените на архаичния храм – блокове с еднакви размери са подреждани в един ред по дължина, а в следващия по ширина. Използваният материал, техниката на обработка и градеж дават сигурни указания за датирането на олтара в края на VІ – първата четвърт на V в. пр. Хр.

Олтар в апсидата на късноантичната базилика
В апсидата на късноантичната базилика бе документирана правоъгълна платформа от олтар, изградена от добре обработени блокове от плътен варовик. Около нея частично е запазена основа от оградна стена, изградена от сегментни блокове, която има вътрешен диаметър 4,80 м. В непосредствена близост до останките е намерена голяма плоча от мушелкалк, завършваща в единия край с йонийски киматион - горната част на олтар. Формата на киматиона позволява датирането на плочата в края на VІ-първата четвърт на V в. пр. Хр.

Толос – моноптер
В пристройката към късноантичната базилика, прсечена от стената на северния кораб, се разкри дъговидна стена. Тя е изградена от сегментни блокове от плътен варовик, запазени в два реда. Външният диаметър на съоръжението е 5,60 м, а вътрешния е 4,70 м. Външно лице на горния ред е много прецизно обработено, т.е. то трябва да е било видимо.. Структурата на разкритото съоръжение – толос и обработката на блоковете са буказание за изграждането му след средата на ІV в. пр. Хр.

Елинистически храм
Източно от архаичния храм се откри храм от елинистическата епоха (края на IV – началото на III в. пр. Хр.) с правоъгълен план и размери 9,60х6 м. Максимално запазена височина е 1,10 м. Стените му са изградени в двулицева, двуредова техника на градеж от малки квадри с трапецовидно сечение и пълнеж от глина. Лицата на блоковете са прецизно обработени. Макар и разрушен  безспорно е, че и този храм е без периптер, вероятно с две колони в анти.

Между двата храма е оформена каменна настилка, следваща наклона на терена. Изсичания в скалата показват, че е имало и стъпала. камъни на 0.75 – 0.80 м от архаичния храм и на 0.45 м от елинистическия храм. Разкритата дължина е 4.6 м при широчина от 1.08 до 1.18 м и височина 0.25 м.

Жертвеници и ботроси
Южно и югозападно от архаичния храм и олтара се откриха останки от жертвеници и ботроси от архаичната епоха. Жертвениците представляват отухлени площадки от глина и камъни, като при някои се констатита нееднократно запалване на огъня. Ямите, които първоначално са били вкопани плитко в земята, съдържат пепел, животински кости, рога от дребен рогат добитък и черупки от черна черноморска мида, керамични фрагменти и теракоти.

Керамичен комплекс
Предварителните резултати от анализа на керамичния комплекс, показват, че територията на днешния остров е била усвоена още от първите аполонийци. Това се илюстрира с отделни фрагменти от тракийска керамика с характерна украса и многобройните фрагменти от вносни съдове от т.нар. „източно-гръцка”  и чернофигурна атическа керамика. Преобладаващите форми са амфори, кани, паници и чаши, но се намират и фрагменти от хидрия, динос и кратер.

Графити
През 2009 г. бяха открити и около трийсет фрагмента от глинени съдове с графити (букви, знаци или отделни линии). Те са врязвани  върху съдове с различни форми и функции – както върху транспортни амфори, така и върху трапезна керамика (паници и различни чаши, сред които преобладават скифосите. Могат да се отнесат най-общо към средата и втората половина на V в. пр. Хр.

Фрагментите с графити IH/HI образуват голяма и хомогенна група сред находките от Св. Кирик. Може да се предположи, че IH (или изписано ретроградно ІН) представляват първите две букви от епиклезата на Аполон IНTPOΣ (Лечител), за чието почитане като основно божество в Аполония има изрични изворови и епиграфски данни.

Откритите главно сред пепелищата фрагменти от теракоти представляват изображения на хора, животни и птици. Сред най-ранните екземпляри преобладават статуетки на седнала богиня от архаичен йонийски тип. Останките от мъжки фигури са значително по-малко. Особен интерес представлява статуетката на Харпократес (Хор, син на Озирис и Изида – бог на слънцето и мълчанието).

Вероятно в качеството на дарове на това място са оставяни и бронзови върхове за стрели (46 бр.), стрели-монети и монети. 42% от откритите през 2009 г. общо 76 монети се отнасят към предримския период, като най-ранната е на Лизимах (305 - 281 г. пр. Хр.). Възможно е някои от тях да са сечени на самия остров.

Металургична работилница
В югозападната част на разкрития сектор са проучени части от сгради и верижни помещения, градени от местни ломени камъни на кал. Едната сграда от тях може да се идентифицира като металургична работилница от предримския период. Според получените аналитични данни от Централната лаболатория по минералогия и кристалография – БАН изследване може да се твърди, че се очертава един завършен технологичен процес, свързан с целенасочено производство на бронз на това място*.

За сега не са открити сгради или съоръжения, чието функциониране да може да се отнесе категорично към римската епоха. От този период произхождат 15 монети  и две оброчни плочки на Тракийския Херос.

В периода на късната античност и ранновизантийско време на о-в Св. Кирик  е изградена едноапсидна базилика, намираща се североизточно от сградата на Рибарското училище, чиито основи са нарушили притвора й (част от който е разкрит от В. Миков). Максимално запазена дължина на северната й стена е 22 м, а широчината й - 13 м. Много скоро от северната страна е добавен баптистерий с изсечена в скалата писцина и апсида от изток. В пред олтарното пространство на базиликата се откри двукасетъчен реликварий, изграден от тухли, споени с розов хоросан. В централния кораб и в баптистерия е запазена част от подовата настилка от тухли с обичайния за епохата формат. Първоначалното изграждане  на базиликата може да се постави в края на ІV – началото на V в. (при император Теодосий І или неговите наследници). Християнският храм функционира и през VІІ в.

Южно и югозападно от базиликата се развива некропол, датиран в V-VIІ век. През 2009 г. са проучени 63 гробни съоръжения с необичайно богат за епохата инвентар.  В 29 гроба общо са намерени керамични лампи, стъклена чаша, златни, сребърни и бронзови обеци, различни типове гривни и маниста. В 12 гробан на мястото където са носени,  се намериха железни и бронзови токи и украси за колан и аксесоари към него (чантичка, закопчавана с комплект тока и накрайник тип „Салона - Истрия”), както и една апликация – конче с монограм „Георги”),

Предварителните резултати от археологическите проучвания показват, че територията на о-в „Св. Кирик, където вероятно се е намирал храма на Аполон и се е издигала 13 – метровата бронзова статуя на бога, е била използвана като сакрално място от началото на VI в. пр. Хр. до края на ХIХ в. (запазени са сведения за „малката църквица „Св. Троица”, която през 1900 г. вече е била разрушена). Теменосът на Аполония Понтийска през римската епоха вероятно става място и за култа към Тракийския конник.

През християнския период свещенната територия е белязана от наличието на ранновизантийската базилика и некропол, вероятно свързани със статута на Созопол като епископски и митрополитски център, както и известните засега само по исторически извори средновековен манастир „Св. Св. Кирик и Юлита” и по-късна църква „Св. Троица”.

Снимки: Митко Димитров