Неефективното управление и липсата на прогнозируемост са поставили миньорите в тежка ситуация

„Мини „Черно море“ и „Топлофикация-Сливен“ са две частни компании, които трябва да организират работния си процес по най-оптималния начин. Отговорността за неизплатените заплати на миньорите е на ръководството на въгледобивното предприятие. Неефективното управление и липсата на прогнозируемост са поставили миньорите в неизгодна ситуация“. Това каза служебният министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов по Българското национално радио.

Министър Щонов припомни, че Националната електрическа компания изпитва сериозни финансови затруднения заради натрупаните през последните години дисбаланси в енергийната система. „Основна причина е разликата между цените, по които общественият доставчик изкупува електроенергия по задължителните договори и цените, на които я продава. Поради това НЕК не разполага с достатъчно средства и изплаща средно около 53% от дължимите суми към контрагентите си“, обясни той. Щонов подчерта, че според данните, които са публикувани на сайта на МИЕ, през първите седем месеца на годината НЕК е изплащала 71% от дължимите суми към „Топлофикация-Сливен“, което е повече от средното.

На 10 септември в МИЕ е получено искане за изплащане на 270 хил. лв. и по схемата за пропорционално плащане на 12 септември НЕК превежда 705 хил. лв. на „Топлофикация-Сливен“. „Ако тези средства не са използвани за изплащане на забавените заплати на миньорите, отговорността трябва да се поеме изцяло от ръководствата и на топлофикационното дружество, и на мината“, категоричен бе Щонов. Той подчерта, че НЕК не може да третира контрагентите си различно и да изплаща задължения на определени компании приоритетно.

Във връзка със заплахата от евентуална газова криза министър Щонов подчерта, че служебният кабинет е предприел мерки за гарантиране необходимите количества природен газ. По думите му нагнетените 430 млн. куб. м. газ в хранилището в Чирен са достатъчни за период от около 120 дни. Поради технически ограничения от газовото хранилище могат да се черпят по около 4 млн. куб. м. на ден, а в зимните дни потреблението в страната достига до 10-11 млн. куб м. Водим разговори с гръцката страна и за получаване на природен газ от терминала Ревитуса до Атина, както и осигуряване на реверсивен поток през съществуващата газова връзка с Гърция. Работим и с всички големи топлофикационни централи по тестова методика за преминаване безпроблемно към мазут при евентуална криза. Свикан бе кризисният  щаб преди два дни и бяха обсъдени мерки, набелязан бе план и всяка топлофикация ще рапортува за готовността си за премине на мазут, допълни още Щонов.

 

Снимка: bnr.bg