Млади приятели,

Обръща се към вас един бивш студент от Софийския университет точно преди 57 години.

Ние, младите студентски поети, правехме своите поетически четения в окупираната от вас 272 аудитория – и там цензурата беше невъзможна. Тогава се роди и поетът Трендафил Акациев, който написа своите пародии на конюнктурната литература.

Сантиментално настроен съм към това младо време на непокорство, когато наистина имаше риск.

Вие нищо не знаете за тези години , когато изключваха от Комсомола и от Университета за вражески прояви. Но аз обичам това младо време въпреки всичко, защото то си имаше своето очарование и своите предимства – студентската менза, безплатното образование и дори студентските бригади.

ЛУДИ МЛАДИ

Те двама бяха на бригада.

Той беше луд, тя беше млада.

Благодаря ти, о, бригадо,

в теб се зачена лудо младо.

 

Дойде 10 ноември 1989 година. Какъв възторг, какъв ентусиазъм! Стохилядни митинги! Свобода на словото! „Комунистите в Сибир!“ „Червени боклуци“... Омраза. Пълно разделение на нацията... „

И много скоро след това – апатия и униние. И вечният студент Трендафил Акациев отново прописа:

 

ДЕСЕТИ НОЕМВРИ

 

Спях си в моя мек креват.

То пък станало преврат.

Тръгвайте, сестри и братя,

да отидем на превратя.

Става всеки от кревата

и отива на преврата.

Вика: „Слава на преврата!“

И обратно – във кревата.

 

Славна дата! Светла дата!

От кревата – на преврата,

от преврата – във кревата.

Няма да скрия, ужасно се зарадвах, когато разбрах, че вие, макар и малка част от студентите, най-после сте се събудили от дългата летаргия.

Протест !

Срещу корупцията!

Срещу липсата на морал в политиката!

Не проумявах само защо по такъв начин – с окупация на собствения си дом. Но си казвах – нека! Така ще ги забележат, иначе всичко ще мине и ще замине незабелязано.

Минаха няколко дни и се появиха моите въпроси.

Защо студентския потест се сля с друг един протест, който иска единствено оставка на правителството?

Защо и студентите се включиха в окупирането на парламента?

Какво значи това – да „арестуваш“ омразните депутати?

Между тях няма матросовци, разбира се, но представете си, че поне един реши да излезе открито сред протестиращите, за да се прибере нормално вкъщи?

Какво ще го направи тълпата?

Непредвидимо е... Защото може да го пребие, да го умъртви, да стане колективен физически убиец?

Нима вие бихте приели такова нещо?

Преди двайсетина дена щяха да линчуват по този начин дори премиера Орешарски?

Интересно как биха постъпили с каратиста Бойко Борисов, но той, както виждате не смее да се покаже навън.

А какво би станало, ако самонавиващата се постепенно /напълно обяснимо е/ човешка маса пробие полицейския кордон и нахлуе в Парламента?

И почне да го опустошава?

Защото вътре всички са „бандити“ ?

 

Вие се разграничавате от подобни действия.

И написахте писмо, с което не искате да имате нищо общо с никакви политически партии.

Това ви прави чест!

Наистина се развълнувах от вашата категоричност и повярвах в чистотата на вашите искания.

Но хайде да поумуване заедно.

 

Оставка на правителството...

То пада и вие прекратявате протеста си.

А пПосред зима оставяте всичко в ръцете на президента Плевнелиев...

Да състави служебно правителство.

Начело с кого?

Защо не посочите човека, на когото имате доверие?

Ваш професор?

Ваш млад преподавател?

Или просто ваш представител- студент.

 

Скъпи млади приятели?

Дали бихте приели един съвет от мен - старият някогашен студент.

Щом искате морал в политиката, щом се борите за истинска промяна, учредете незабавно своя партия.

Партия на млада България.

Наберете свои членове от вашите неранобудни колеги и от вашите млади симпатизанти.

Създайте й име и платформа.

Изберете ръководство.

Регистрирайте тази партия според конституцията и закона.

И участвайте в следващите избори.

Спечелете ги!

И поемете управлението на България в свои ръце!

Опитайте!

И тогава надеждата ми ще е във вас.

 

Недялко Йорданов