Акад. Георги Марков направи съпоставка между политиката преди и сега от историческа гледна точка. Академикът проведе дискусия в Бургас по повод навършването на 100 години от Първата световна война. „Учудвам се как нашите дядовци са издържали три години в окопите. Били са изключително калени тези селски момчета. Днешните мъже на третия ден ще хванат грип. Четох дневника на лекар от Балканските войни. Той обяснява, че е имало страшен студ и за да се справят с него мъжете са се заравяли в оборски тор. Днес кой младеж ще се зарови в оборски тор? Това говори за избора, за отговорност”, разказа той.
Според него последиците от Първата световна война са дългосрочно трагични, тъй като заради Ньойския договор България губи излаза си на Бяло море, Македония, Струмишко, Босилеград, Царибродско и Южна Добруджа. От това произтича и събирането на половин милион бежанци, от което градовете се увеличават. „Тогавашните бежанци нямат нищо общо със сегашните. Онези са наши братя по дух, кръв и вяра. Затова те са се интегрирали в страната, тъй като сме от един и същ народ. Всяко трето днешно семейство в България има корен от Македония, Тракия, Добруджа или Сърбия”, обясни акад. Марков.
Той подчерта, че каквото и да е правила България, винаги е зависила от Великите сили, положение, в което се намираме и днес. Според него политиците ни „бавно мислят, но бързо говорят”. „Имаме този сателитен синдром. Надявам се омагьосаният кръг да се разкъса и българските политици да мислят, преди да действат, защото грешките се плащат от народа. Българската външна политика трябва да скъса сателитния синдром”, допълни той. Академикът посочи като пример историческите събития, в които страната ни винаги е заемала страната на губещите. „Руската империя рухна, Кайзеровият райх загина. Имаше един друг райх и той загина. Непобедимият съветски съюз вече го няма. Сега много съм разтревожен за Европейския съюз. През 1938 г. са попитали британския външен министър кой ще спечели войната. На този въпрос той отвръща: „Запазете търпение, да видим българите на чия страна ще застанат”. Все избираме грешната страна. Когато ни приеха в Европейския съюз бях силно разтревожен за съдбата му. Когато се съберат няколко случайности, това вече е закономерност”, обясни историкът.
На въпрос от присъстващите дали днешните събития, терористичните атаки и отношенията между Русия и Турция ще предизвикат Трета световна война, той каза, че не мисли, че ще се стигне дотам. Академикът цитира държавника Вили Бранд относно отношенията между Русия и САЩ: „Руснаците и американците се карат като две палави момчета, които са до кръста в бензин и си играят със запалки. Щракат ги и ги подхвърлят. Единият казва аз имам 5 запалки, другият казва, да ама аз имам 6. И една запалка стига. Това е равновесието на страха. Само безумец може да започне Трета световна война. Тя не може да бъде спечелена, защото ще бъде ядрена. Надявам се, че няма да има такива безумци”, допълни академикът.
