Това написа за любимия си Траяна. Думите ѝ бяха искрени, мили и човешки! Те докоснаха душата и сърцето ми, зарадваха ме и ме направиха щастлива.

Траяна е лъчезарна, обаятелна и по детски невинна. Тя говори с любов дори за трудностите и болката. 

Запознахме се на първия учебен  ден в българското училище в Бристол. Някакси се усетихме. Това разбира се може да се случи само между бургазлии. Няма да спра да повтарям, че ние сме друг тип хора. В сърцата ни винаги има място за още един приятел, който да изслушаме и да обикнем!

Траяна, ти си  православна християнка и вярваш  в Бог в делник и в празник.  Възпитаваш децата си в неговите канони, но работиш като крупие в казино. Божественото и дяволското са две противоположности, като вярата и греха. В хармония ли си със себе си?

- Знаеш ли, Нели, знанията за божие и дяволско са много противоположни като понятия, не го отричам, но за мен Бог е в душата и в начина на живот. За мен няма значение колко е вярващ човекът, ако той не е добър и честен.

А относно работата и възпитанието на децата ми - няма причина поради която те да са ощетени, защото всеки от нас прави своя избор как да живее живота си.

Ако някой е решил да влезе в казино и да похарчи някакви пари, това си е изцяло негов избор, за мен това е просто работа. Аз съм свикнала с това и дори си мисля, че до някаква степен ми дава една по-ясна и осъзната преценка за живота.

Аз и съпругът ми възпитаваме децата си с много вяра, любов, човечност, честност и обич към семейството. За мен това са ценностите, които изграждат човека.

Възможно ли е човек да се откаже от хазарта?

- Не зная дали е възможно, сигурно е... Мисля, че е въпрос на воля, а хазарта е състояние, при което човек няма трезва оценка на събитията, той просто играе и не мисли за друго, съответно спирането е много трудно, но не и невъзможно. Това е една много апетитна и лъскава визия за лесна печалба.

Познаваш ли такъв човек, който се е отказал от хазарта?

- По-скоро бих казала, че има много случаи, в които съм виждала хора стигнали дъното, хора които са проиграли живота си, семействата и бъдещето си, но за такива които са се отказали във време подходящо за тях,  аз лично не се сещам.

Бог те благославя с обичта на съпруга ти, дъщеричките, приятелите и колегите. Как започва и завършва един твой ден?

- Всяка сутрин, когато се събудя поглеждам към небето и му благодаря за всичко, което имам, за това че съм на земята и в този ден и че имам любовта на най-обичните ми хора. След това оправям децата, закуска, училище, пазаруване, готвене, чистене (разбира се до където стигна).

Взимаме кака Миши от училище и се прибираме, ако е лошо времето, а ако е хубаво отиваме да играем в парка. Там храним гълъбчетата и патетата, учим се да обгрижваме и помагаме на животните и да сме мили с тях. Дори  Миши си има две приятелчета кученца, с които играят на топка. Оттам се прибираме, вечеряме, мием се, четем приказка за лека нощ, предимно на български език и Миши заспива.

Тук е момента да благодаря на майка ми за прекрасната българска библиотека, която допълва постоянно. После приспивам и Анджи и идва времето, когато мога да общувам със съпруга си и да си кажем на кой как му е минал денят.

Раждаш Михаела, която сега е на  пет години в България, а Анджела, която е на една година в Англия. Има ли разлики в методите и подхода на двете бременностти и двете раждания?

- Да, определено има разлики и то значителни. Не зная как е сега в България, но когато раждах Миши, а и през цялата си бременност с нея бях под стрес от прекалено многото изследвания, доктори и прегледи.

Постоянно ми изписваха някакви добавки и витамини, а не смятам, че съм имала проблемна бременност, но това го оцених, когато дойдох тук.

В Англия някак си всичко беше спокойно, няма толкова много прегледи, изследвания, просто се наслаждаваш на периода, в който износваш бебето си (разбира се при нормална бременност). Раждането в България и тук също е различно. В България се плаща за избор на екип, за престой, за  прегледи, лекарства и всичко, а тук  е безплатно, дори съпругът ми присъства на раждането в операционната.

Тук не гледат на теб като на банкомат, а са много съпричастни с положението, в което си и имаш чувството, че всичко се върти около теб.

И на 24-ия  час след операцията си бях вкъщи със семейството, а Анджела не са я отделяли от мен от първата секунда, в която се появи на бял свят. Смятам, че точно поради тази причина успях да я кърмя.

А разлика в образованието на децата има ли?

- Също е много различно. Когато Миши тръгна на градинка, първоначално бях шокирана как толкова малки деца не спят на обяд, нямат легла, нямат пантофи за вътре, играят с вода, мокрят се постоянно, връщат ни ги мръсни и с черни ръце, който може да се обслужи се обслужва, който  не може стои гладен,  или се напишква.

А след време разбрах, че това е по-добре за децата, защото така те се учат на самостоятелност. Разбира се става въпрос за деца след 3 годишна възраст, не за по-малки. За по-малките излиза доста скъпо да ходят на градина. Това е  натоварващ разход, който  е по силите на малцина.

И в училищата е различно. Първата и основна разлика е, че тук децата започват училище, когато навършат 4 години, но  не си представяйте първокласници, като в България. По-скоро първата година на децата в училище е като 1 група в детската градина, но са в училище.

Методът им на обучение също е различен, обучението протича под формата на игри. За 3 месеца дъщеря ми вече знае всички букви и дори чете ...да лесни книжки с къси думи, но чете. Разпознава и цифрите до 20, а до 10 дори ги и пише. А когато се справя добре, учителите не пропускат да я поощрят и наградят. Тя ходи с голямо желание на училище.

Различни ли са приоритетите в грижата за тяхното здраве? 

- Да. В България, докато заведеш детето на доктор и вече си с една торба с лекарства и антибиотик, докато тук им се молиш да изпишат сиропче за кашлица, или капки за нос, но те казват, че децата не обичат тези неща. Изписват антибиотик, само в крайна нужда.

Не препоръчват даването на каквито и да е витамини и добавки, освен ако детето наистина има чести здравословни проблеми. Ако например детето е хванало някакъв вирус, може да се наложи да чакаш една седмица то да се подобри и това е мъчение за детето, но  е по-доброто за него, защото антибиотиците не действат върху вирусите. Така или иначе трябва да мине определен период от време.

Но и е много трудно да преобърнеш вижданията си и да приемеш, че това, което правят е по-доброто. Разбира се системата им си има и своите недостатъци, но сякаш предимствата са повече.

Тервел е твоята половинка с която се грижите за отглеждането на момичетата. Когато той почива, ти работиш. Живеете в изключителна хармония. Как се запознахте?

- Хм, връщаш ме в едно прекрасно време...запознахме се на работа. Бяхме колеги...не ми трябваше много време, за да усетя какъв човек е. Както казваш ти, бургазлиите са замесени от друг тип тесто. Впечатли ме неговата загриженост и всеотдайност и така до ден днешен той е все такъв...прекрасен!  

Да, трудно ни е. С две малки дечица, далеч от близките ни, с куп ангажименти, но се справяме и се обичаме все по-силно. Мисля, че ключът за успеха на една връзка е на първо място в любовта, после следват уважението и единността. Без любов нищо не може да съществува.

За теб той е?

- Ох, каквото и да кажа няма да е достатъчно изчерпателно, но ще опитам.

За мен той е всичко, което искам. Той е моята опора, той е моята любов, той е моята подкрепа, той е човекът, който ме обича безгранично и винаги, въпреки всичко.Той е моето утре ... и благодаря на Бога, че точно той е човекът до мен, защото аз съм себе си и любовта тече във вените ми.

Съжаляваш ли за решението да напуснете България?

- За съжаление не може и да става въпрос. Чувствам се по-добре, по-уважавана, цнена и много спокойна в чуждата държава, отколкото в България.

Съжалявам за това, че родината ни е прекрасна...та ние си имаме всичко...и море, и планина, и прекрасна природа, топли и сърдечни хора...

А държавата ни я няма и точно в това е проблемът. Пълно е с управляващи, които мислят само и единствено за собствените си интереси и блага, а хората са вече толкова уморени от тази борба за оцеляване, че са се озлобили и затворили всеки в собствената си черупка...невярващи в нищо и никой. А българите сме силни.

Виждам и се запознавам с много наши сънародници, тук в Англия и те са различни. Всички ние тук имаме права и законите важат за всички, а в България...всички знаем какво е...

За това съжалявам ...и ми се иска да вярвам, че един ден нещата ще се подобрят.

Какво почувства, когато пристигна в Бристол?

- Дойдох в Бристол с присвито от страх и тъга сърце. Не знаех какво мога да очаквам и какво не. Хиляди неизвестни без отговор. И въпреки всичко, когато отидох за пръв път в центъра на града почувствах някаква сила, полъх аристократичност, премесен с кипящ от живот ветрец.

Отвътре нещо ми трепна и аз обикнах този град, обикнах този въздух. Имах чувството, че съм била тук и преди. А градът е прелестен...досущ като Бургас. Имаме си реката Ейвън, имаме си и морския бриз, та океанът е на една ръка разстояние. Имаме си гларусите, имаме си уличка като Безистена в центъра на Бургас.

Имаме си капаните, покрай реката, една от главните улици е почти същата като Александровска. Аз намирам много прилики с Бургас. Не зная дали и за други е така, но през моят поглед е. И до ден днешен аз обичам Бристол и дори не ми е минавало през ума да го сменя.

Какво най-много ти липсва?

- Най-много ми липсва топлината и уюта на бащината къща, това да виждам любовта в очите на хората, стояли винаги зад мен в добро и лошо. ... Аз имам най-прекрасните и достойни за пример родители. Те са уникални със своята любов и вярност. Те са моят пример какво е семейството и каква е тежестта му при коварните удари на живота. Разбира се, че не са идеални...та идеални хора няма...!

Но без тях аз нямаше да съм това, което съм. Искам да им кажа отново, че ги обичам много, макар, че съм далеч и не го казвам често. Надявам се да успявам да им го показвам.  Те са винаги в ума и сърцето ми. Също искам да благодаря на брат ми и съпруга му за това, че са винаги до тях и се разбираме чудесно. И както ме питаш какво най-много ми липсва...все ми идва на ума стихотворението на Димчо Дебелянов: Да се завърнеш в бащината къща.

Много често ни упрекват, че сме избягали вместо да останем и да се борим за оцеляването на Родината. Родолюбец ли е емигрантът?

- Ако трябва да се борим, то би било добре да е за оцеляването на държавата. Да се промени конституцията и всички тези управляващи да изчезнат.

Родината, тя е в сърцата ни...тя е онзи пристъп на емоция и сълзи от умиление, когато рукнат гайдите и се напълнят полята с танцуващи, горди българи с народни носии...ходещи по жарава, влизащи в ледени води, силни духом и тялом пред всичко.

Тя е шумът на вълните, полъхът на морския бриз, аромата на планинските гори, вкусът на храната...и никъде другаде по света не са като в България.

Аз мисля,че всеки има правото да избира и гради живота си, както смята, че е правилно за него. Родолюбието е във всеки, спрямо разбиранията му за това.

А кой и кого упреква си е негов проблем.

Ще се върнеш ли някога?

- Не знам, но съм сигурна, че на този етап от живота си, не искам да се връщам. Може би един ден, когато остареем ще мисля по друг начин, но за сега нямам такива намерения. Тук се чувствам добре, чувствам се щастлива...и да цената, която плащаме е, че сме далеч от родителите си, но също така е важно бъдещето на децата ни. Това е нашият дълг към тях.

Да, Англия няма да стане наша родина, но аз я обичам. И да, различно е чувството на обич към България и Англия и все пак важно е къде и как човек се чувства свободен. Къде може да полети, колко големи са мечтите му и какво носи в сърцето си.

Аз нося България в сърцето си, където и да съм. Нося я като родина, не като държава. Пазя спомените от детството ми непокътнати, там някъде дълбоко в душата ми ...близките ми и обични хора, които вече светят и ни пазят от необятността, спомените за това какво беше и какво стана в рая, наречен България. Раят превърнал се в ад за мнозина от нас.

Това беше от нас с Траяна! Искам да поздравя родителите ѝ за това, че са възпитали достоен млад човек и съпруга ѝ, че я обича и подкрепя!

В рубриката "Бургазлии зад граница" с интересни личности ни запознава Нели Арнаудова. Тя е от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.