Северина Карапенчева е на тридесет и шест години. Завършила е ИУ Варна със специалност „Мениджмънт на малкия и среден бизнес”. Тя и съпругът ѝ са от  интелигентните и образовани специалисти, които напускат България, за да намерят по- добро място за детето си. Преди две години те се установяват в гр. Лестър, Англия.  

Северина- момиче от сняг, както пееха „Диана Експрес”. Винаги съм харесвала това име. То има ли си история?

-  Майка ми и баща ми много са харесвали песента, когато са били гаджета и са решили, че ако имат момиче ще се казва Северина. Най -интересното е било, че майка ми изобщо не е имала алтернатива за име на момче. 

Работиш от 16-годишна и казваш, че си започнала от минус, не от нула. Била си сервитьорка и магазинерка, ставаш асистент, секретар и  регионален представител  на фабрики от Италия. Кой беше човекът, който оцени по достойнство качествата ти и ти подаде ръка?

-  Работех в някакво малко магазинче за дрехи.  Шефовете бяха семейство, но шефката беше толкова нервна и груба, че плачех всяка сутрин на път за работа. Една вечер майка ми беше в ресторант „Нептун” с братовчедки, които живеят от дълги години в Гърция. Поводът бе среща с грък, който иска да отвори бизнес в България. Той започна да ме пита някои неща, за наемане на обект и видя, че имам потенциал. Започнах като момиче за всичко, от уреждане  на доставки до миене на тоалетни.

Но малко по малко стигнах до асистент на въпросния човек. Уреждах му хотели, срещи, търсех клиенти. Започнах да пътувам с него след като намирахме клиенти и правихме дълги командировки. Последваха  и пътувания в Европа:  Италия, Гърция, Франция, Турция, Германия, Холандия. Намирахме производители и ги представлявахме в България. Развихме се дотолкова, че работата си вървеше сама и търсехме нови предизвикателства. Занимавахме се с всичко - от бани до маслини.  За мен това бе училище. Основният ни бизнес обаче беше на едро с плочки и аксесоари за баня, като работехме за фабриките в Италия и Франция. 

Пътувала си много - мечтата на всеки млад човек. Защо наричат Италия меката на ренесанса и модата. Какво е твоето мнение?

-  Била съм многократно в Италия, по изложенията в Болония. Бих казала, че тези хора там имат заложено изкуството в себе си. Запазили са автентичното и са го подобрили. Това е истината,  старите шивачи-  модните  дизайнери по онова време в областното градче са диктували модата. Плочките за баня са правени ръчно една по една, а има и до ден днешен такива работилници и бих казала, че се ценят и са високо платени. 

Коя държава от Европа харесваш най- много?

-  Любима страна в Европа? Ха де... Германия  ми е на сърце за живеене, Гърция и Турция за почивка (особенно морските храни  в Гърция са ми повече от любими).

Къде и как се запозна със съпруга си, който сега е шеф декоратор в Англия?

-  С мъжа ми се запознахме покрай поредното бизнес предизвикателство. Търсехме в град Троян глинени гювечи и джуджета и покрай това търсене на производители стигнах до него. Тъй като е завършил СХУПИ град Троян с керамика. Той беше ученик, а и чирак  на един от производителите на тези неща.

След кризата в Италия кариерата ти продължава нагоре. Шест години си супервайзор в „Кауфланд” Витоша в град София. На 5 януари се ражда дъщеричката ви Симона. Година след това решаваш да последваш съпруга си. Защо?

-  Захвърлих всичко, защото тук ще дадем едно по добро начало на детето си. Продадохме всичко, което имахме и си осигурихме един приличен старт в Англия. Звучи като клише, но аз ще разкажа моята гледна точка. Взимах много добро майчинство първата една година, колкото повече наближаваше втората година страховете оживяваха. С 340 лева в София и още една заплата нямаше да можем да отглеждаме дете,  а трябваше да го дадем на частна детска градина за една  трета от заплатата ми. Трябваше да работя постоянно на смени с нощни, дневни, късни... Нямаше да я виждам и да ѝ дам нищо.

Щях да съм преуморена за каквото и да било. Парите щяха да стигат и толкова. Нищо повече, няма спестявания,няма време за нищо. Няма градинки, площадки, пясъчници, пързалки,... Нищо от което се нуждаеше детето. А и страшно искахме тя да има най- доброто кошче, столче, храна, вода, уреди, играчки, но с две доста добри заплати в София се оказа невъзможно. Казах си: Защо? Защо работим толкова много, борим се за добри позиции, сами без помощ и да не можем да си позволиш нормално качество неща за детето си,  а и за нас? Тогава тъкмо бяхме създали страничката на Иван за торти и той започна да разглежда английски страници в този бранш.

Хора от една от харесаните от него страници се свързаха  и го поканиха  на интервю... И така замина за 3 седмици, без много- много да му дадат възможност да мисли. А аз останах сама в София с 10 месечно бебе. Перипетии имаше в началото с намирането на квартира. Но той не се отказа и откри подходящата за отглеждането на бебе и куче. Все още живеем в нея.  
В Англия попаднахме на страхотни хора, които ни помагат и до ден днешен с всичко. Това са неговите работодатели. Те уважават всеки наш празник, носят ни подаръци от техните почивки. И ми изпращат сладко. Това не е добре за килцата. 

 Колко е трудно е да започнеш отново от минус в професионален план?

-  Много трудно е за мен, някак си Иван продължи да прави това, което правеше и преди...А аз отново започвам от минус. Но работа тук се намира лесно и винаги получаваш отношение и уважение без значение на каква позиция си. Ние живеем близко до фабрика McVitie’s  за бисквити. Ходя там през уикенда,  като основно чистим машините които произвеждат бисквити,  аз помагам и в офиса с документацията. Още от 1-вия месец поискаха да помагам и там. Но за сега съм се отдала на детето и само с този доход и на мъжа ми живеем така, че да си позволяваме всичко. Не мисля да слагам край на кариерата си, просто мисля да инвестирам още една година в бъдещето на нашата дъщеря. 

Как прекарвате времето с малката?

-  Лестър е красив град с много паркове, градини и зеленина. Обичаме да лежим на поляните и да гледаме небето. Водя я и безплатно в плей групи със забавления и деца. 

Първата си годинка и Коледа, Симона празнува в Англия. Дали след време ще оцени жертвата, която сте направили за нея?

-  Не знам дали искам да я ангажирам с това, че съм направила жертва аз, или баща ѝ. Искаме да има по - добър старт. Според мен тя никога няма да осъзнае, какъв би бил стартът  ѝ в България. Определено вярваме, че има много повече възможности и най-вече приличен стандарт в Англия на този етап.

С какво се различава животът в Англия от живота в България?

-  Очите ти се пълнят с цветове, усмивки и добро отношение и вярвайте ми, все ми е едно дали е фалшиво, важното е,  че го получаваме и се чувстваме щастливи. Можем да си позволим да мечтаем,  а това е безценно. 

За какво мечтае едно влюбено семейство?

-  За още деца, за наш сладкарски цех за торти по неговата специалност. Мен ме влече като цяло сладкарството, а той е превъзходен декоратор. Бъдещето е пред нас.

Да, но в Англия, не в България. В тази връзка обезличава ли се българската нация?

-  Твърдо не. Тук срещам истински родолюбци, срещам и такива, които напълно са се отказали, но те си имат лични драми. Срещам и много хора в България изпълнени с омраза към държавата и дори към себе си. Смятам, че се пръскаме по света, за да успеем да съхраним българските сърца и души чисти, и да се възродим някой ден. 


Днес с уважение и симпатия ви запознах със Северина-  бургазлийката с име на песен. Всеки от нас иска да е добър родител, но тя го доказва с делата си!

Очаквайте втора част на поредицата „Родител-мисия възможна!” и интервю с аромат на ванилия.

В рубриката "Бургазлии зад граница" с интересни личности ни запознава Нели Арнаудова. Тя е на 53 години от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.