Ванилията е любимата подправка на Иван Карапенчев. Той е на тридесет години, не е от  Бургас, но е женен за бургазлийката Северина, за която Ви разказах в първата част. В момента работи като шеф декоратор в Лестър, Англия. 

 Първо ще те помоля да ни разкажеш за себе си, какво трябва да знаем за теб?

-  Роден съм в град Стрелча в семейство на родолюбиви и трудолюбиви родители. Баща ми е завършил Средно художествено училище за приложни изкуства проф. „Венко Колев” в Троян и оттам идва и моето развитие в изкуството. Той беше човекът, който ми показа колко интересен и вълнуващ е този свят. Разбира се, имах и подкрепата на майка ми. От трети клас се занимавам активно с рисуване, а от седми клас продължих в СХУПИ -Троян и там завърших средното си образование "Художествена керамика". Кандидатствах веднага след като завърших в Национална художествена академия град София, но за радост не ме приеха от първия път. В тази година на усилена подготовка се преоткрих в скулптурата и срещнах Северина - момичето от сняг от  Бургас. Бих казал, че оттук нататък, в най- важните си моменти не съм бил сам и винаги на сто процента съм бил подкрепян от нея. Там завърших Скулптура и Теория и практика на художественото образование. 

Какъв е пътят, който си изминал, от скуптурата до декорацията? 

-  Дълъг и труден. Свързан с много компромиси. Исках и мечтаех да правя скулптури и от това да се издържаме, но се оказа мисията невъзможна. Поръчки се взимаха от едни и същи хора. Схеми, колаборации с пари... все неща, които не са за мен и не желая да се потапям в тях. Въпреки всичко успях в екип с баща ми да направя по-скоро дарение на паметник „Христо Ботев” в родния си град. Изработих една чешма в центъра на Пловдив, но след нея и стреса, който преживях покрай плащанията, просто разбрах, че няма да стане. Така суровата действителност ме приземи рязко. 

В изработването на скулптурите си оставил късче от сърцето си. Те ще радват хората сега, ще радват и идващите поколения. Съжаляваш ли, че не успя да изживееш мечтите си, да реализираш идеите си, да се развиваш в своето поприще? 

-  Без сърце, душа и силна емоция няма как да създам каквото и да било. Това, че успях да оставя една частица за бъдещото поколение, ме прави много щастлив. Не, не съжалявам, че поех по друг път.  

Имам чувството, че творците и артистите в България оцеляват напук, благодарение на своя ентусиазъм и любов към изкуството. Какво мислиш за това?

-  Да, така е. Всеки един човек на изкуството влага всичко от душа, сърце, емоция до средства каквито има, в това което прави и продължават напук на всичко, което ги спъва и заобикаля в България. Жалкото е, че с всяка година оцеляването в сферата на изкуството става все по-трудно. Адмирации към всички колеги! Колкото и да не са подкрепяни и разбирани, съм сигурен, че няма да се откажат лесно. 

Каква е причината според теб за парадокса празни библиотеки, театрални и изложбени зали и пълни футболни стадиони и чалга концерти? 

-  Причината е много комплексна. Това е една много болна тема на нашето общество. Като се започне от семейната, обкръжаващата, та се стигне до учебната среда. Не искам да навлизам и в системата ни на управление... Искам да вмъкна една много любима моя песен на големия Емил Димитров "Ако си дал...".  Тя казва достатъчно... 
Традициите и богатата култура, която има нашият народ все повече се изопачават, все по-малко се говори на подрастващото поколение. Какви и кои всъщност са нашите празници, обичаи, национални герои... и навлизат съвсем друга култура и традиции. Това наистина е страшно и много жалко. Натам накъдето е тръгнало всичко, не отива на добре. 

България майка или мащеха е за младите хора?

-  Тя винаги ще остане майката, където и да се намира младия човек. Нашата дъщеря с израстването си ще бъде запозната с всичко българско и свято. Защото нашият народ  не бива и не трябва да бъде заличен и забравен. Българският дух трябва да се поддържа и да го носим навсякъде с нас. Без значение на коя точка от света се намираме. 

Докато си студент ти се налага да работиш много неща - чирак за стотинки на скулптор,  който изработва копия на известни скулптори, сглобявал си шатри за концерти, бил си шофьор на бус, правил си бани, джакузита, работил си в рекламна агенция. В четвъртата година в университета, когато отново търсиш работа, попадаш на обява,  в която търсят  скулптор. Годината е 2010. В последствие разбраш, че става въпрос за декоратор на торти. Шокиран ли беше?

-  Да. По скоро бях изумен. Никога не бях попадал на обява, в която да се търси скулптор. Това беше първият ми работодател в сладкарския бранш, който явно беше осъзнал колко мултифункционални  и ценни сме  хората на изкуството. Бях пред голяма дилема дали да ходя изобщо. Тогава Северина настоя да пробвам и така вече осем години. Започнах като начинаещ сладкар декоратор, а  в последствие смених няколко фирми. 

Това да отворя възгледите си в по- голям периметър,  да разбера и осъзная, че има професии, които са много взаимно свързани и да преоткрия и приложа знанията си в сладкарството, ме мотивара много. И както обичам да казвам: "Хубавото в този професия за разлика от скулптурата е, че можеш да си оближеш пръстите и да изпиташ и друга наслада”. Първият сблъсък с  различните материали-глина и захарно тесто бе много голям, защото работата с едното няма нищо общо с другото. За мечтата да имам собствено ателие, напълно свободен да творя и реализирам идеите си от камък, бронз, гипс... и всякакъв друг материал. Да разбера, че това е възможно и в друг бранш. С друга мечта,  един ден да си имаме наше сладкарско ателие. 

Бях много въодушевен и развълнуван с новото си поприще, в което човек цял живот трябва да се усъвършенства и развива. С времето разбрах, че това е моята сфера, която  ме зарежда и прави щастлив. Тази работа ме ентусиазира. Виждам много повече усмивки, възхищение и голяма признателност от хората.Това е енергия, която ме храни, развива и силно мотивира. Трудната част ми беше сладкартвото, тъй като никога не бях правил дори и кекс, но имах възможнсотта да се науча и усъвършенствам. Човек продължава да се учи, докато е жив.

Когато разгледах страницата ти бях като зашеметена. Ти не само правиш торти. Твоите торти разказват. Те оживяват. Те са прозведения на изкуството със собствен почерк. Типично мъжки -с халба бира и наденичка, бърбън и пури, рулетка и карти за блек Джек , триони, пили и чукове, типично женски- с гримове, маркови чанти и обувки, детски: с въртележки и любими приказни герои, но цели епизоди.  Какво друго нестандартно си правил?

Най- много обичам клиентите, които ми се доверяват напълно. Споделят темата, желанията, цветовете....и оттам нататък  съм аз.  Винаги се получават невероятни торти.  Правил съм доста изчанчени неща като глава на човек от шоколад например. Тортата на ФК  „Левски” ми донесе радост, тъй като съм фен и я направих с голямо желание. Много е хубаво да си видиш произведението по телевизията и как всички му се радват. Бях горд и щастлив от факта,  че точно аз ще създам тортата за 100-годишния юбилей на отбора. Тогава работех за верига големи ресторанти в София, като главен декоратор.

В последната фирма, за която работих, освен че бях декоратор на торти, провеждах и курсове за начинаещи. В този период 2016 год. се роди дъщеря ни Симона и всичко се промени - възгледите, възприятията... и не ни харесваше заобикалящата ни среда, в която щеше да расте нашата дъщеря. Този момент е за пример, че когато вярва и иска нещо човек, то се случва. Тогава дойде и предложението за работа в Англия. Беше трудно, но бих казал, че се справихме. За мен, тук сам с недобър английски, но пък със сериозно желание от страна на шефовете ми. Северина сама с бебе на десет месеца. Трудно, но бяхме и сме много мотивирани, заради детето, а и заради нас. Труден преход за нея, защото трябваше да се откаже от сериозна кариера градена с години, но  продължаваме напред. 

На страницата ти, която ще предоставим да разгледат нашите читатели, открих клипа с тортата Хан Аспарух. Представяш я под звуците на каба гайди. Ако трябва да съм честна, вече не го гледам, защото винаги ме разплаква. Как се роди идеята за тази торта?

-  Даа.. Аз винаги настръхвам и ме обземат патриотични чувсва. Години молех шефовете ми от България да участваме в изложението Cake International Birmingham, но те не пожелаха. Винаги съм бил скрит някъде в цеха и никой не е пожелал да ме покажe. На всички им харесваше да парадират с моите торти и да слагат имената си по тях. Ето това ме мотивира още повече. Идвайки тук, участвах веднага в изложението и спечелих бронз. Не съм особено доволен от приза, но тази година се надявам на повече.

С „ Хан Аспарух” исках да участвам, защото сметнах, че аз като Българин трябва да направя някоя значима фигура от нашата история,  а не само да се стремя да фантазирам и измислям образи с комерсиална цел.

Казах си нека да се чуе, че ни има. Той все още е изложен на витрината на сладкарницата, в която работя и все повече хора чуват коя е България и кои сме ние. В този ред на мисли, това, че сме тук не ни прави по- малко българи. Емоцията беше невероята и сме решили, че всяка година ще си създаваме тази емоция с конкурса.

Според моя съпруг тортите в Англия са много сухи. Вложил ли си нещо българско, за да сиропираш английските торти?

 -  Да, такива са, изцяло на кексова основа, с малко сладко и крем.  Разбира се, тортите, които  създавам са сиропирани  и много по-сочни с много по-вкусни кремове. 

Ще бъдеш ли така добър да ни предоставиш една лесна рецепта за торта, която всеки път да дава добър резултат? 

С най-голямо удоволствие.

Торта маскарпоне с плодове

За блатовете:
яйца - 4 бр.
захар - 150 г
олио - 40 мл
брашно - 130 г
бакпулвер  - 10 г


Яйцата се разбиват с миксер почти до побеляване и тогава се прибавя захарта. След това олиото, брашното с бакпулвера /като при добавянето на брашното се разбърква с шпатула/.

Тестото се изсипва във форма за торта (с диаметър от 20-24 см.), с предварително поставена  хартия за печене.  Изпича се в предварително загрята фурна на 180 градуса за 45-50 мин. 
За да разберем дали е готов блата, тестваме с клечка в средата. Когато започне да излиза суха, блатът е готов. 

Хубаво изстиналият блат се разрязва на 3 части. 


За крема:
маскарпоне  - 500
пудра захар - 100 г
сладкарска сметана- 200 г 
банани, ягоди, боровинки или каквито плодове обичате


За сиропа:
захар - 100 г, кристална захар 

 150 мл вода

За декорацията:
 Готови шоколадови стърготини  или смлени орехи (по ваш избор) 

Първо се приготвя сиропът. Когато водата заври, се разтваря захарта. След това се оставя да изстине. Следващата стъпка е приготвянето на крема. В купа смесваме маскарпонето с пудрата захар до получаване на хомогенна смес. В друга купа разбиваме сметаната, докато стане на гъст крем. Започваме да прибавяме сметаната на части към маскарпонето, като разбъркваме внимателно. Не бива да се прекалява с бъркането, защото кремът трябва да остане пухкав.
След като кремът е готов, нарязваме плодовете на тънки резени и започваме със сглобяването на тортата. 
Взимаме първия блат и със супена лъжица разливаме сиропа. Слагаме около 1/3 от готовия крем и нареждаме нарязаните плодове. Поставяме втори блат, сиропираме, намазваме с още 1/3 крем и редим останалите плодове. Идва ред на последния блат, който сиропираме. С последната част от останалия крем намазваме отгоре и отстрани и изглаждаме. Облепяме тортата отстрани с шоколадови стърготини и декорираме отгоре с плодове.


Благодаря за рецептата , ще я пробвам скоро. Ти си щастлив човек с прекрасна съпруга и дъщеря, както казваш. Какво е за теб Северина?

- Ооо... Тя е всичко... Голямата  любов, страст, изкушение, опора, разбиране, уважение. Ценна съпруга и приятел. Много силно отдаден човек на семейството и истинските хора, много отговорна и коректна  в работна си среда. Животът с нея е като наниз от цветове. Пъстър, закачлив, интересен, изпълнен с нови и нови приключения. С нея човек не може да скучае и да е в лошо настроение. Тя е като изгрева - кара те да се усмихваш, ободрява те като роса, успокоява те като красива, звездна нощ. Човек с чиста душа и много голямо сърце. Готова винаги да помогне на всеки с каквото може. Дари ме с едно сладко момиченце. Както казвам аз- вече нямам никакво сърце.То е на двете. 

Красиви думи на влюбен човек. С любов и благодарност говориш и за родителите си. Какъв човек искаш да стане Симона? И как ще го постигнеш като родител?

-  Да, те все пак са моето начало, моята основа, откъдето тръгвам. Искам да стане честен, отговорен, уважаващ себе си и другите хора човек. Да знае историята си и да е по- подготвена за бъдещето, за света, в който живеем.  
Симона ще расте спокойна, много обичана и подкрепяна. Изборът ще направи самата тя. От наша страна няма да има настояване и на всяка цена да поеме  в някаква насока. Сама ще избере своя път. 

Това означава, че да бъдеш добър родител е възможно. Пожелавам ти го от сърце, защото добрите родители възпитават добри деца, а добрите деца стават добри родители. 

А сега за десерт се насладете на уникалните торти на Иван Карапенчев- женен за бургазлийката Северина.

В рубриката "Бургазлии зад граница" с интересни личности ни запознава Нели Арнаудова. Тя е на 53 години от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.