Увеличаване на субсидията за култура искат хората, работещи в тази сфера. „Не можем да стигнем субсидираната бройка от 2009 г. , сумата тогава беше 7130 лв., а минималният осигурителен праг беше 300 и няколко лева. За следваща година минималната работна заплата се вдига на 420 лв., а субсидираната численост е в размер на 7080 лв. Това означава, че е с 50 лв. по-малко от 2009 г.”, обясни Кольо Николов председател на Областен читалищен съвет Бургас.
Той даде пример с малките населени места, където в повечето случаи работи по един човек. „Тези хора задължително се осигуряват на минимален осигурителен праг за следващата година, който е в размер на 634 лв. при минимална работна заплата 420 лв. От субсидията като направим разчетите, от тези 7080 лв. на минимална работна заплата без и стотинка клас прослужено време остава точно около 600 лв., за да може едно читалище да се издържа. В тази издръжка влиза ток, вода, интернет, абонамент за периодични издания, закупуване на нови книги. Ако сложим и клас прослужено време, те просто доникъде не стигат”, даде пример Николов. Според него субсидията трябва да се увеличи двойно за една субсидирана бройка. Необходима е и адекватна политика в сферата на културата, тъй като през последните 10 години не е имало такава, допълни той. „В новия бюджет се намалява субсидията за издръжка, а тя включва не само фонд работна заплата, но и всички осигурителни вноски по тях. Тя включва издръжка на сградата, противопожарна охрана, безопасни условия на труд, за ток, за вода. Средства няма, ние сме наясно, но ние трябва да оцеляваме. Онова, което е направено през годините, сега ще бъде съсипано, защото сме пред невъзможност да продължим да работим”, коментира положението Донка Китанова, секретар на читалище „Светлина”, Поморие.
Николов обясни, че от много години се обещава, че субсидията ще бъде завишена. За тази година се е очаквало да има увеличение с около 700 лв., но е нараснало с едва 140 лв. „Не трябва само да се обвиняват читалищата, че са морално остарели, а в същото време към тях да няма адекватно финансиране”, каза той.
Проблем остава и прилагането на минималния осигурителен праг за читалищните работници. При повечето читалища единственият приход е държавната субсидия и служителите в читалищата са задължени да се осигуряват върху минималния осигурителен праг. „В закона за народните читалища се казва, че задължително трябва да има читалищен секретар. Няма значение, че той изпълнява и функциите на библиотекар, той е длъжен да се осигурява върху този висок осигурителен праг за читалищен секретар. Нашите искания не са синдикални, а са абсолютно социални. Ние искаме не просто да оцеляваме, а и да развиваме и съхраняваме културата и културно-историческото наследство в България”, каза Николов.
Той направи пример и със служителка в читалище от с. Горица. Жената е подала документите си за пенсиониране наскоро. „С 41 години трудов стаж и минимална работна заплата, към момента 380 лв., с осигурителен праг към момента 590 лв., тя ще взима 200 лв. пенсия”, обясни той.
