Яница Маринова: Исках да покажа на хората, че доброто съществува.
Уловихме Яница Маринова минути след получаване на наградата и я помолихме да ни разкаже за себе си, за това, което прави и за което мечтае:
Театърът за мен не е професионално занимание, а хоби. Занимавам се с театър от ранните ми ученически години, участвала съм в различни училищни постановки и мога да кажа, че съм израснала на сцената. Имала съм възможността да участвам в различни постановки, които да изградят в мен различни типажи и да ми позволят да известна степен да преоткрия самата себе си. За мен всъщност добрият артист е онзи, който е успял да съчетае много образи. Всяко появяване на сцената е като един изследователски процес. Самите очи на този, който стои срещу теб показват колко добре си се справил и дали си изпълнил добре своята мисия.
След като завърших средното си образование, животът ми се стече така, че спрях за малко да се заминавам с театър. До преди две години, когато всичко започна отново. Считам, че всичко, което притежаваш, си идва отвътре и трябва непрекъснато да го показваш. Така преди две години инициирах създаването на авторски моноспектакъл. Това е същият този моноспектакъл, който играх на фестивала. Той е изцяло авторски и режисьорски, от сценариен план, изграждане, изцяло... аз! Той е създаден по действителна история. Разказва за живота на едно момиче, което израства в дом за сираци. Понеже аз съм много силно ангажиран социално човек и посещавам много такива деца и много добре съм запозната с проблемите им… Всъщност, какво пък свързва този спектакъл с Бургас? Аз го казах и преди да започна представлението - за първи път създадох този спектакъл, когато трябваше да помогна на едно момиче от Бургас, което не познавах. Страдаше от тежка форма на рак. Трябваше много спешно да се съберат пари. Разбрах чрез друг приятел за нея. Буквално този спектакъл го създадох за нощ, или може би бяха две... И си казах: „Да, този спектакъл го създавам и го играя за Милена!”
Започнах в началото да го играя в София. От начало беше много трудно, защото аз не съм под егидата на някоя театрална трупа. Аз съм сама, единствена…Аз съм сама звук, аз съм сама осветление, всичко сама… Излизам и трябва да убедя хората, че това е наистина с благородна кауза, без те да ме познават, защото аз не съм познато лице. И че тия пари, които ще съберем като вход, ще отидат при Милена. Аз никога не съм го играла по фестивали досега, играла съм го само и единствено благотворително. Българинът е малко невярващ като цяло, когато става въпрос за това. Обаче аз не се отказах! Беше наистина много трудно… Разказвала съм го и на други места, плакала съм буквално, затова че някой ми затваря вратата, че сякаш добротата е изчезнала, но въпреки това не се спрях. Успях да помогна на Милена, разбира се, частично, защото то беше цяла кампания… много други приятели също и помагаха. Но аз исках да покажа точно това. Излизайки на сцена да разкажа една истинска история, но пречупена през театралното, каквато е моята постановка. И да покажа на хората, че доброто съществува, и че спасяването на един човешки живот
всъщност зависи от самите нас, не от някой друг. Милена, слава богу, е жива и здрава, живее в Бургас, аз не съм я виждала, не я познавам… Но съм безкрайно щастлива, че успях по някакъв начин да допринеса за това. След кампанията - нощи на будуване отново ми доказаха, че искам да продължа да го правя. Станах член на пет организации. Аз съм студентка в момента. Нямам свободно време, но знаете ли кое ме мотивира и ме държи жива? Точно това! Тази енергия! Това, че ти помагаш на някого…Играх моноспектакъла и за други момчета и момичета от страната. Година и половина обикалях България - това на мен не ми носеше плюсове, това ми носеше минуси. Аз бях на загуба, в чисто финансова, защото има транспортни разходи и т.н. Но излезеш ли на сцената, огреят ли те светлините, знаеш ли, че ще помогнеш на някого друг…
Няма такова щастие, наистина няма.
Впоследствие пак нещо ме свърза с Бургас. Бургас и фондация „Астика 2011” ми връчиха званието „Доброволец на 2011 година”, в категория „социални дейности”. Така че в този ред на мисли постоянно имам допирни точки със самия град Бургас, но не съм идвала тук, това ми е второ идване. Но но съм щастлива, че съм тук! Щастлива съм, че има такива фестивали… Знаете ли, аз днес успях да наблюдавам една известна част от трупите и виждам някакъв огромен темперамент, живост, искра в очите на децата, на подрастващото поколение… И си казваш: да, театърът е жив! Напук на това, че държавата не отделя пари за култура, че всичко е толкова комерсиално… Будителите не са само, които съществуват в историята. Будители има и днес. Това са тези режисьори, това са тези деца, които правят постановки. Наградата е признание. Щастие, да… Но аз не го оценям винаги… Всъщност всичко, което съм получавала като награда и т.н. не съм оценяла като някаква титла. Не, това не е титла, това е знак и стъпка да ти се покаже, че трябва да продължиш да се занимаваш с това.
Играла съм... през доста роли съм минала… А коя искам да изиграя? Може би тази, която не съм играла… Не знам, нямам точен отговор, но може би искам да изиграя една истинска Жулиета, защото съм я играла само в комичен вариант. Тази в оригинал - не съм. Да, една Жулиета искам да изиграя. Някой ден...
Щастлива съм, че съм тук! Поздравявам организаторите за това, което са направили! Осъзнавам колко е трудно и отговорно да събереш толкова много трупи на едно място и всички да бъдат доволни и удовлетворени от всички страни! Поздравявам ги за това, че са разпределили, според мен, доста успешно и тематично самите представления! Поздравявам ги, че въпреки това са намерили някакъв бюджет. .. За да поощрят по някакъв начин усилията… макар, че не винаги материалното е най-важното за един изпълнител. Мисля, че е събитието е сполучливо и пожелавам успех и занапред!
Виждам, че за осми пореден път се организират тези празници… Пожелавам им осем пъти по осем... При мен никога няма случайни неща. Зад всяко нещо търся символика. И всъщност, самото ми появяване тук, в Бургас, на осмия пореден фестивал не е случайно… Защото осмицата, като я погледнем изписана обратно, е като математически знак за безкрайност. Значи безкрайността на хората започва от тук, от тази сцена.
Яница доказва, че е готова да продължи да помага и се включи в оставащите дни на празниците. Този път – не като изпълнител на сцената, но при събитие от такъв мащаб винаги има нужда от още един помощник… А тъй като учи журналистика, може пък да приеме предизвикателството и да разкаже за нас, за Бургас и „Бургаските изгреви”, за успеха и несполуките му… Дали в спектакъл, или в друг жанр – все едно! Да й пожелаем добри срещи с добри хора и занапред!
