Наскоро четох интервю с проф. Матанова, в което тя споделя: "За всичко друго учим, само не как да бъдем родители! А това е най - сложното и най - важното нещо, което съществува!"

Моята баба често ми казва: "Няма по - трудно от това да възпиташ човек!"
И като родител, и като човек, чиято работа е пряко свързана с темата за възпитанието на децата и отражението му върху житейския им път и формирането им като личности отново насочвам вниманието към тема, която е неизчерпаема, винаги актуална и интересна.

Неотдавна бях на детската площадка с дъщеря ми и наблюдавах следната случка. Момиченце си играе под детската пързалка – подреждаше си листенца, тревички, когато при нея дойде по – малко момченце, на видима възраст 2 – 3 години и започна да дърпа листенцата, които момиченцето си беше подредило. В отговор на това, момиченцето се разплака. Бащата на момченцето, който беше недалече, направи забележка на сина си да не й взема нещата, но когато детето не спря, той го издърпа за краката и започна да го удря. Детето, без да плаче, се обърна и започна да се опитва да избяга, за да избегне шамарите. Малко по – късно, същото това момченце беше отишло отново при същото момиченце, чиято игра разваляше, и се опитваше да я удари, макар и с един балон. Тогава се намесих и се опитах да обясня на бащата, че той самият бие детето и резултатът от това е синът му да също да проявява физическа агресия в общуването си с другите деца. Бащата ми отговори, че в детската градина и училището децата се бият и затова и неговият син трябва да може да се бие.

Влизайки в ролята на родители е добре да си даваме сметка за два важни въпроса, които имат отношение към начина, по който възпитаваме децата си:

По какъв начин са ни възпитавали нашите родители?
На какво искам да науча детето си (какви ценности искам да възпитам у него)?

Отговорът на първия въпрос до голяма степен определя какви методи използваме при възпитанието на детето ни. Обикновено проявяваме тенденция да повтаряме родителските модели на възпитание, след като самите ние станем родители. Ако има нещо, което не ни е харесвало в стила на родителстване, след това в ролята си на родители, се опитваме да използваме различни подходи спрямо нашето дете и нерядко, под влияние на компенсаторния принцип, прилагаме напълно противоположни такива. С други думи родителят е склонен да прилага върху собственото си дете подходите, използвани от неговите родители във възпитанието му, ако ги приема за нормални.

Друга отправна точка ще ни дадат размислите върху втория въпрос – на какво искам да науча детето си? Ценностите, които смятаме за важни и искаме да предадем на детето си също ще ни помогнат в определяне на отношението ни към него. 

През първите години от живота на детето основна роля във възпитанието му играят неговите родители. Затова е изключително важно да си даваме сметка, че чрез нашата нагласа, поведение, личен пример и мироглед показваме света на детето си и то го възприема такъв, какъвто му го показваме – добър, забавен, враждебен, лош, интересен, скучен. Докато сте с детето си, понякога е добре да се погледнете през неговите очи или отстрани – как изглеждате – като родител, който дава свобода на детето си да се забавлява и да открива света или родител, който постоянно поставя някакви ограничения или забрани? 

Българките, например, имаме неприятната черта да се фиксираме върху чистотата на децата си – това може да доведе в по – късна възраст до невроза, която води началото си от детството. Не е позволено да се забавляваш и да се цапаш. Безсмислено е да се провиквате всеки път: „Леле, на какво приличаш! Олеле, да си видиш косата!“ Като че ли външният вид прави човешкото същество. Важен е вътрешният живот, който живее; децата трябва да бъдат възпитавани така, че да могат да почувстват, че е важна радостта да живееш и да бъдеш съпричастен, а не външният вид. В противен случай говорим за желанието на майката да има, вместо живо дете, дете „кукла“, винаги безупречно, като че излязло от кутийка. Да се задоволява желанието на такава майка е лошо за детето.

В нашата народопсихология е много приемливо също така да плашим децата си – с баба Торбалана, цигани, и всякакви други животни или страшни образи, тогава, когато детето „не изпълнява“ това, което искаме ние. Хубаво е да знаем обаче, че децата приемат за истина всички изречени заплахи от родителя към него – особено във възрастта 2 – 5 години. Често родители използват заплахите като средство да принудят децата си да направят това, което искат. Например: ще извикам полицая да ти се скара; ако не дойдеш, ще дойде една циганка/ една мечка да те вземе и т.н. Това показва от една страна невъзможността на родителя да се справи адекватно със ситуацията, а от друга страна вкоренява у детето страх от раздяла с родителя, което и без това се случва около 5 – тата година от живота на детето.

Детето всъщност много иска да ни се хареса и да ни угоди и е добре да не се опитваме да спекулираме с този детски стремеж към значимия възрастен.
Според Монтесори за детето „отправна точка на дисциплината“ е да научи разликата между „доброто и злото“. Тя твърдо настоява да не се месим в действията на децата, когато вършат нещо. Същевременно призовава да се противопоставяме категорично на всяка груба, нелюбезна, вредна за останалите деца постъпка. Случи ли се подобно нещо, тя се намесва и показва с каква безпрекословна строгост трябва да се възпира и ликвидира всичко, което е нередно да се прави, така че детето да се научи ясно да разграничава доброто от злото. Защо?

Детето по презумпция е егоист, мисли за собствените си желания и потребности и му е трудно въобще да допусне, че другите около него също имат своите желания и потребности и трябва да се съобразяваме и с тях. Затова е добре от ранна детска възраст да се опитваме да обясняваме на децата си да се поставят на мястото на другите деца и да развиват емоционалната си интелигентност, необходима в целия им жизнен път. Така ще растат по – съпричастни, по – толерантни и по – разбиращи.

Децата са много по – динамични от нас, монотонността ги уморява. Те трудно понасят еднообразните занимания, продължителните наказания и дори прекалено подредения дневен ред. Ще им се да направят някой „номер“, да се поразлудуват, „да нарушат спокойствието“. Участието на родителите в детските развлечения и „начинания“ е голям подарък за децата. Нищо не ни сближава повече с тях от съвместната игра, хрумване, смях! В такива моменти нараства взаимното доверие: детето чувства, че родителят го разбира и приема вечно жизненото в него, тогава и в сериозните моменти то ще е склонно да ни чуе. Често шегите, хуморът и задружният смях са по – ефективни от възпитателните назидания.

Може да ни се струва невероятно, но понякога е много по - полезно да потиснем порива си за нравоучения и да прибегнем до „обратните“ действия. Ако се замислим защо при децата се случва такъв обрат на сто и осемдесет градуса, можем да предположим следното. Често непослушанието на децата е своего рода „въстание“ срещу възрастните, заради досадните им изисквания. Когато с „обратно“ действие възрастният неочаквано вземе страната на детето, то остава без противник, с когото да воюва.

И обратно, деца, които са прекалено изпълнителни, в старанието си да спазват нормите и приличията, понякога стават плахи, сковани, болезенно стеснителни. Всяко дете, когато открие живото детско начало у възрастните, приема това изживяване като дар от съдбата.
Всъщност е добре да мислим, че това, което децата искат, и от което имат нужда, е внимание, приемане и отношение, а не неглижиране от наша страна.

 

Автор: Десислава Радева – дипломиран Клиничен психолог Магистърска програма към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Придобита правоспособност „Психодрама Психотерапевт“ към Институт по психодрама, индивидуална и групова психотерапия „Бернхард Ахтерберг“, гр. София. Понастоящем представлява Института за гр. Бургас. От 2002 г. работи в областта на онкологията и други психосоматични заболявания; консултиране и психотерапия на индивиди, двойки, работа с деца и родителите им; организационно консултиране и управление на човешки ресурси в международни организации; организира и води психотерапевтични групи и групи за личен опит на професионалисти от помагащите професии, които се обучават за придобиване на квалификация психотерапевт. Лектор в Училище за бъдещи родители „9 месеца“. 

За допълнителни въпроси по темата и/или записване на час за консултация може да се се обадите на 088 8783371 или да пишете на следния имейл: radeva.dessislava33@gmail.com

Повече можете да научите и в официалната фейсбук страница на Десислава Радева.