Как да не се радваш на германското единство от победата им на чужд континент в най -гледаното спортно събитие в света! Поредно спортно поражение в собствения континент на южноамериканските фаворити победените сякаш не биха преживяли така сравнително спокойно, ако победата над тях бе от някой „случаен“ отбор. Аржентинците обаче, колкото и скръбни да изглеждат на фона на германското ликуване видимо си дават сметка, че след сразяването на бразилците, немските национали определено следват мисията си на победители на чуждия континент и самочувствието им не може да не се е отразило върху спортния дух на „гаучосите“.

            Най-хубавото в световното измерение на спорта и особено на футбола е, че ликуването на достойните победители повдига националното самочувствие на цял един народ. Познаваме това чувство от САЩ 1994 г. Но оттогава до сега самочувствието ни сякаш върви надолу, като изключим всеобщата радост от приемането ни в ЕС. За това е много интересен примерът на немците – спортната им слава расте с общото национално самочувствие на водеща световна сила в икономиката и политиката. Някой може и да отрича сравняването между спортния дух и общото самочувствие на нацията. Но фактите показват, че това са неразривно свързани неща. И вместо отричане по-добре е да вникнем в първоизточника на германското самочувствие като основание за тяхното тържество на Мондиал 2014.

             Изводите за нас българите биха били изключително полезни. Защото това е не просто четвърта световна титла, дошла единствено от силния спортен дух в Бундеслигата. Това е тържество на немската дисциплина, на постоянен стремеж към надграждане и спазване на етични норми и правила във всички области на живота. Нищо не е случайно! Като нация германците бяха белязани с позорното нацистко минало, но успяха да го отхвърлят и да отстояват демократичните ценности; бяха разделени, но се обединиха, отсичайки от корен еднакво вредните за свободата и демокрацията им неонацизъм и комунизъм и всякакви техни производни. Изградиха възходяща икономика и спечелиха признанието на всички като най-ревностен привърженик на обединена Европа. Когато всичко в държавата се подрежда на основата на едни вдсеобщо валидни правила, нима и успехите в спорта не са логична последица от тази подреденост? Какво ни пречи на нас българите да следваме този добър пример? Защо угасва ентусиазма ни от началото на 90-те години да търсим новото и да побеждаваме, както на Световното в САЩ 1994-та? Няма никакво съмнение, че спортът е проекция на общото състояние в държавата и начина на живот на хората. Остава да намерим отговорите на всички тези въпроси, които германското тържество на Мондиала поражда.

               Не се ли поучим от немския пример, ние не ще се разделим с миналото и винаги ще имаме пред себе си своята „берлинска”стена за събаряне– всъщност бабаитско-мафиотизираната стена от профанщина, повсеместно обладала кръвоносната система на държавата и която не само не събаряме, но и допринасяме да се доизгражда. Връчваме на политиците властта и те я употребяват предимно за свое лично благо. Имаме всички закони, контролни органи и системи като европейските, но вместо като рефери на стадиона, те са на резервната скамейка – гледат и дори не водят статистика кой какво нарушава от правилата. Може да се приватизират стадиони, но те остават безстопанствени, А когато невидими сили искат да овладеят една банка, те просто я придобиват, а въпросните органи дори им помагат. И в спорта, и в политиката и бизнеса победите се постигат с благородно съревнование, с труд и умения. Когато обаче нашата действителност пробутва други правила, противни на нормалната човешка логика, време е за голямото разместване. Изборите са първото условие за пренареждане на играчите. Другото е да напишем новите правила за това. Ние избираме политиците, ние трябва да им зададем правилата. Нека се възползваме от тази възможност, а не да чакаме какво ще направи този или онзи политик. А тъй като поредните управляващи сами сринаха доверието към себе си, на ход е главният рефер в държавата – президента.

              Само за една година на нашият президент се наложи да доказва, че длъжността му съвсем не е само с представителни функции. От това какъв човек той ще определи да преведе държавата през избори и през най-тежката й политическа криза начело на правителството много зависи кога и как ще потръгнем нагоре. В задаването и определянето на правилата обаче за управлението на държавата трябва да му делегираме повече правомощия. Защото силата на държавата е като тази при спортния тим – без общо валидни и неотменно спазвани правила няма успех, няма победа.

                

Бургас, 15 юли 2014 г.