От дни двама папараци обикалят медиите и се жалват, че Христо Стоичков ги бил бил. Абе, аланкоолу, ако той наистина ви беше бил, сега щяхте да сте в болница, бе!

 

Христо Стоичков ожени дъщеря си Христина. В България, въпреки че можеше да го направи в Испания или в щатите. Защото тук са приятелите му.
Е, и враговете му, както за пореден път се доказа. Двама папараци се опитаха тайно да снимат церемонията и пак стана проблемът.

Често казано, оставам с впечатлението, че в тая държава никой не чете. В частност – законите. И пак в частност – онези, които имат себе си за големи журналисти. Но и които пък винаги са готови да хвърлят обвинения, че законите не се спазват. Без да са ги прочели.

Спомням си как преди 6 години Първанов публикува стенограмата от разговора си със Симеон Дянков, който по поръка на Борисов беше отишъл да му се извинява, че го е нарекъл публично млад милиардер. Тогава герберите надуха един мноооого голям балон и поискаха да се почне импийчмънт на президента, щото според тях бил нарушил чл. 32 на Конституцията.
Балонът се надуваше дни наред и в парламента герберите остреха брадвите, за да отрежат главата на президента за радост на Борисов, на “потърпевшия” Дянков и останалите клакьори на тази партия, заела се май с “благородната” задача да затрие окончателно държавата.

Тогава един прост бургаски журналист написа малко материалче по темата, от което ставаше ясно, че въпросният член от основния закон на страната въобще не е нарушен. И го изпрати на президента. Ден по късно съветник на държавния глава му се обади да му благодари. Защото явно и той не беше прочел до този момент какво точно пише там, макар за това да си получаваше заплатата.

Истината беше съвсем проста. Двете алинеи на чл. 32 от Конституцията гласят така:
“Чл. 32.
(1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.”

Проблемът на герберския балон се оказа в това, че срещата между президент и финансов министър съвсем не се вмества по понятието личен живот на гражданите. И че Дянков няма начин да не е забелязал по време на беседата му с Първанов, че в залата има човек, който стенографира разговора. Ама не протестирал енергично съгласно правата си по алинея втора. Оттам нататък президентът можеше да прави каквото си иска със стенограмата.


Същият този Данков имаше и друг спор, този път със синдикатите. Те си бяха въобразили, че са го пипнали здраво за врата, защото не изпълнявал точ в точ едно споразумение с тях. Близо седмица профсъюзните лидери така надуваха мускули по медиите, че цяла България с надежда вече очакваше Борисов да съсече публично любимия си тогава финансов министър.
Работата обаче и там се оказа ялова. Защото се намери дребен чиновник, който навря в очите на Дянков и Борисов въпросното споразумение. А в него се оказа, че имало едно “ако”. Ако имало пари, правителството щяло да изпълни обещанието си, ако нямало – не било длъжно.

А Дянков, както всеки помни, тогава непрекъснато обясняваше и доказваше, че пари няма. Така и синдикалният балон скоропостижно изпусна въздуха.
Или на вземем случая с турския гражданин Абдуллах Бююк, който преди по-малко от месец беше предаден на Турция. То, че тая работа никак не беше чиста и по думите на Борисов е била извършена на ръба на закона, си е съвсем ясно. Но някой пишещ брат или сестра взе та написа, че бил нарушен чл. 39 от Закона за бежанците, според който трябвало да бъде уведомен омбудсманът на републиката и той или негов представител на присъства на екстрадицията.

А в текста на въпросния член от въпросния закон въобще не се споменава думата омбудсман. Но нали родната журналистика с малки изключения обича да прави само две движения – копи и пейст, и новината тъй се затъркаля по печатни и електронни медии.

А всъщност ставаше дума за Закона за чужденците в България и не за чл. 39, а за чл. 39а. Накратко казано, пак някой не беше прочел, общата маса след него – също.
Със сигурност подобни случаи, в които някой вдига врява, без да е прочел изречението докрай или пък без да е направил две движения, за да почерпи информация от извора, има много в нашата най-нова история. И ще има.

Колкото до двамата папараци, наумили си да снимат сватбената церемония на малката щерка на Христо Стоичков, там работата е същата. Защото не отишли, както си му е редът, да попитат може ли да снимат и после да информират читателите си за това събитие, а завъртели камерата през мръсните стъкла на колата си.

После направили някакво филмче, което според тях доказвало как Стоичков ги налагал по муцуните цели десет минути. Ама филмче, в което лица не се виждат, окото на камерата се върти насам-натам като побъркано, но пък създаващо впечатление, че двамата папараци ядат як пердах, чува се на едно-две места и някакъв глас, който може да е на Стоичков, ама може и да не е. Да ама после по телевизиите ги показваха нееднократно, но по лицата им нямаше никакви видими следи от насилие. А ръката на Христо Стоичков, както се знае, е тежка…

Иначе и аз мога да направя такова палаво филмче, в което камерата се блъска от ъгъл на ъгъл, лица не се забелязват и с въоръжено око, но пък ясно се чува гласът на Бойко Борисов да казва, че политиката му е пълен провал, че ще си подаде оставка, а после ритуално ще си направи харакири на жълтите павета в София. Трябват ми само перфектният му имитатор Ненчо Балабанов и един смартфон. Нищо повече.

По-горе беше цитиран чл. 32 от Конституцията. Пита се, дали сватбата на Христина Стоичкова е някакво държавно събитие, дали самият Христо е президент, премиер, министър, кмет или каквото се сетите още, та всеки да може да снима там? Май не е. Май си е част от личния живот на гражданина на републиката Христо Стоичков, дъщеря му, гостите му и тъй нататък.

След инцидента обаче двамата “потърпевши” отишли в полицията и там им снели показанията. Това обаче е законна процедура, полицията не може да откаже на някого да се оплаче и да не документира това. Парадоксалното обаче е, че според вчерашни съобщения на медии прокуратурата се била заела да разследва случая. Като използва като доказателствен материал онова шантаво филмче и твърденията на папараците.
Ако това не е копи-пейстната някаква нова легенда, сътворена в някоя редакция, какво ще докаже прокуратурата въз основа на тези “доказателства”? Нищо. Ама шум да се вдига, то кой ли не си мечтае да се отърка в някоя българска легенда, та да заблести името му край нейната светлина?

Още повече, че маса “журналисти” имат отколе зъб на Стоичков, който не казал нищо на микрофона им, заврян нахално в устата му, не позволил да го снимат и със сигурност им е теглил някоя майна. От неговите си. Дето на времето реферите по терените на Испания, след като му свиреха фаул, търчаха да го предупреждават с думите: “Но мамата, но мамата!” Е, такъв си е човекът. Пък и само той ли псува в тая държава?

Въобще цялата работа с папараците е все едно крадец да ти влезе в къщата, ти афектиран да му зашиеш два шамара, а той после отиде да се жалва в полицията, че си го претрепал от бой. Там да му снемат показанията, а прокуратурата да почне да ти губи времето, като те вика на разпити, разпознавания и прочее юридически хватки, без обаче някой да се сети да зададе на крадеца простия въпрос - чий в края на краищата го дири неканен в къщата ти?!

Там е и цялата работа. Чий го дирят папараците на сватбата на Христина, след като никой не ги е поканил, след като не са се представили, не са поискали разрешение да си вършат работата, а нахлуват най-нахално в личното пространство на девойката и легендарния й баща? Ама по телевизиите никой не им задава този въпрос.

Прокуратурата също може да не ги е питала защо нарушават Конституцията. Да не говорим, че тази сватба със сигурност е филмирана от някой фирма, което най-вероятно е оформено със съответния договор и по този начин папараците нарушават и Закона за авторското право.

Преди 145 години един друг български гений – пак Христо, но Ботев, написа творбата си “Смешен плач”. Там става дума за съвсем други неща, но има и няколко показателни реда за родната тогава журналистика. И на тогавашните й представители всъщност е посветено и заглавието на памфлета. Някои от които, както се вижда, хич не израснаха за този век и половина.
 

 

Снимка: Vesti.bg