Франция, Армения и светът се простиха с идола на френския шансон Шарл Азнавур. С него се разделиха роднините му и тесен кръг от близки хора по списък от 150 души. Роден в семейство на арменски имигранти, той пряко и косвено става приемник и носител на няколко национални култури. Баща му и майка му са живели в Русия. Дядо му е познавал лично Руския император Николай II и е бил негов готвач. Насърчаван от своите родители, още в детство стъпва на театралната сцена. По-късно Едит Пиаф го открива като глас, а приятелството с нея го отвежда на турне в Съединените щати, след което става разпознаваем и започва самостоятелна певческа кариера.
През своя над 70-годишен полет на крилете на шансона Шарл Азнавур създава близо 1400 любими на милиони хора песни, снима се в 70 филма и осъществява активна концертна и звукозаписна дейност. Няколко поколения фенове по света познават и пеят неговите хитове. Много пъти в различни коментари журналисти са си позволявали пренебрежително да отбелязват ниския му ръст, да споменават специфичния му, по-изразен и широк в основата си нос, гласовия регистър или тембъра му. Подобни забележки Азнавур посреща снизходително и на шега. Той притежава ведър, добронамерен и незлоблив характер на усмихнат оптимист. Докосвайки с пръст носа си разказва, че Едит Пиаф още на младини го е завела, платила е и са му го пооправили. Според житейската му философия един неуспех отваря нови възможности. За да намали огорченията, Азнавур споделя, че никога не е произнасял думата "сбогом". Главното за него в артистичното присъствие на сцената е да се пресъздават ярки образи и силни чувства. Вълшебството на песенното творчество на Шарл Азнавур се състои в прецизната и ефирна поетичност на неговите текстове. Поетичната образност позволява на всеки човек да открие своята лична история, хармонично вписана в приказката за света. А темите са толкова разнообразни - от класически и вечни до детайлно ежедневни, но най-често пише за любов. Пак шегувайки се със себе си Азнавур споделя, че за разлика от други автори не притежава голямо въображение, но за сметка на това гледа телевизия и оттам получава своите идеи. Особена е авторската му взискателност при превода на песните и отбелязва, че най-добрият и полезен в случая речник е синонимният, защото там откриваме нюансите на думите. Това е изискване на френската песен. Тя е езиково богата. "Ние сме влюбени в нашия език - казва Азнавур. Не сме хора, които създават само песни. Ние работим за нашия език. Имам основание да кажа, че арменският е моят език, но езикът, на който пея е френският. И с това не обиждам своите сънародници от Армения. Те разбират към какво се стремя." За да постигне по-непосредствена близост с публиката и по-дълбоко внушение, Шарл Азнавур може да изпълнява своя репертоар на френски или английски, на испански, руски, немски или италиански език. Като истински художник на сцената той затваря песенните образи в кратки мракови паузи, за да позволи на публиката да запази впечатленията си и да се върне към реалността. В този смисъл концертите на Азнавур са безупречно обмислени цялостни композиционни спектакли. В тях той успешно вписва новите си творби, без да омаловажава присъствието на любимите хитове. Внимателно следи настроенията на почитателите си и уверено заявява: "Публиката ще чуе всичко, което очаква." И действително българската публика, франкофоните в България и ценителите на шансона два пъти имаха удоволствието да се срещнат очи в очи с талантливия текстописец и композитор Шарл Азнавур - за първи път през 1968 г. в Зала "Универсиада" по времето на социализма и на 30.11.2017 г. в "Арена Армеец София". И при двете гостувания публиката получи много повече от очакваното. По различни причини и начини впечатленията бяха равни на експлозивни илюминации.
Чувал съм за силния порив на Азнавур да остави следа и да остане. Той успя. От днешния ден нататък за него и неговия творчески процес ще се говори и пише в сегашно историческо, а не в минало време. Образците на песенното му творчество са незаличим символ и принос в музикалната култура на Франция и света. Те подхранват свободолюбивия стремеж и карат всеки човек да се изправи достойно, за да бъде щастлив. Вълшебникът Шарл Азнавур заслужава нашия дълбок поклон.
Радослав П`етров
