Дълго време мислих от кога и защо е избран за празник на Средец денят 23 септември. Традиция у нас е празниците на села и градове да бъдат дните на светии, приемани за местни закрилници (Бургас, Созопол), храмови празници (Карнобат) или бележити дати от националната и местна история (Камено, М.Търново) и т.н. Мнозинството общински съвети през 90-те години приеха решения за определяне на празниците, както в споменатите общински центрове.

Решение за подобна промяна в община Средец обаче няма регистрирана. Дори преименуването не отдавна на централния площад от „Г.Димитров“ на „България“ предизвика разгорещени спорове в града. Очевидно съвсем не е без значение утвърдената тук традиция на респект към личността на Тодор Грудов, чието име градът носи 43 години. А това несъмнено е повлияло и върху популярното за Средец определение като „червена община“. Без да се ангажирам за другите фактори върху подобно означение, реших да проверя до колко празникът на града е повлиял за този „червен печат“ в съзнанието и представите на хората.

Любопитен, но не изненадващ факт за полагане началото на градския и общински празник на Средец намираме в кратко машинописно писмо от 15 септември 1948 година. Това е искане от всесилния тогава околийския комитет на ОФ(Отечествен фронт) до кмета на общината за устройването на „околийски събор на 22 и 23 септември по случай навършване на 25 години от славното Септемврийско въстание 1923г.“  За целта са поискани 20 хил.лв., които моментално са отпуснати от общинския бюджет.

След премахване на политическата опозиция и успоредно с национализацията на местната индустрия през 1947 г., новата комунистическа власт зад паравана на ОФ започва да се разпорежда и с организираното честване на празници като 3 март, 1 май, 9 май, 9 септември, на БЧК и разбира се, на партийните вождове Димитров, Сталин, Червенков. Интересно е, че преписките на ОФ комитетите относно празниците се водят с Министерство на вътрешните работи.

Това доказва важността на пропагандната кампания за комунистическата власт и гарантиране по този начин на успеха й, основаващ се на страха у хората и липсата на друг избор. Като знаем колко последователни усилия се полагаха за укрепване ръководната роля на партията-държава БКП и налагане на партийно-идеологическите й постулати като последна инстанция на истината, не е за учудваме защо наложеният през 1948 г. празник на града и общината 23 септември е пуснал толкова дълбоки корени и е станал част от бита на местните хора.

Ако в обновения център на днешния Средец не властваше толкова силно монументалната скулптурна композиция на Тодор Грудов  и на „загиналите против фашизма“  вероятно в съзнанието на хората общинският празник  след време не би бил толкова непосредствено свързван с драматичните събития от 1923 г., което е напълно реалистично, както ще стане ясно по-долу.

А нима това е лошо? – ще попитат мнозина защитници на местния патриотизъм. Това е нашата история – ще кажат  същите тези патриоти и мнозина ще им ръкопляскат. А  днешните социалисти, гордеещи се с миналото на партията-майка БКП и все още не разбрали защо рухна техният социализъм, не искат да разберат и смисъла от връщането през януари 1993 г. на същинското име на града Средец, отнето през 1950 г. в името на техния кумир Т. Грудов.

За сметка на това обаче, закрепвайки спомена за него в една огромна монументална композиция, те съзнателно идеологизират местната история противно на националната доктрина за оценка на септемврийските бунтове от 1923-та. Така държавата връща името Средец, но общинската власт се отблагодарява по „грудовски“ с още по-внушителен паметник и ежегодни празненства.

Нека да успокоя страстите на всички, които ще ме заклеймят, че не почитам паметта на жертвите. Тъкмо напротив – справедливостта изисква имената на тези хора да бъдат изписани на съответна паметна плоча. Защото са платили най-скъпата цена за идеализма си към по-добър живот, избирайки обаче не парламентарните средства, а погрешната въоръжена борба, активно пропагандирана от компартията.

Друг е въпроса, че  подобна почит заслужават и жертвите от режима на същата  тази партия, получила властта на 9 септември 1944г. и приложила безпощадни насилия за своето укрепване чрез убийства, насилствена национализация и коопериране по съветски модел. Но тези жертви са потънали в забрава. Защо и до кога?

Какво ни доказва огромната монументална композиция в центъра на Средец с основен акцент върху периода 1923-1944 г? Доказва  идеологическата употреба на историческите факти по сталинистки образец от страна на тоталитарната комунистическа власт. Удобно прокламираната от нея „антифашистка борба“ на БКП до 1944г  едва ли не задължава всички в купом да й са благодарни и да се гордеят с това минало. Дори и при това, че е толкова спорно наличието на фашизъм в България. Сякаш другите  жертви поради грешния политически курс  за въоръжена борба от 1923 до 1944 г. нямат никакво значение за комунистическата идеология.

И както посочих с първоизточника на местния ОФ декрет от 1948 г., освен чрез паметника, целта за утвърждаване на тази идеология се постига и с празнично-обредната система - в Средец драмата от бунтовните събития през 1923г. се ознаменува като празник. Парадоксално, но факт! Разчита се, че хората забравят покрай грижите миналото и са благодарни на празниците. Наистина, в пропагандата си комунизмът като фашизмът нямат равни на себе си!

Разбираема е трудността за общинската власт в Средец да направи опит за промяна в датата или същността на градския и общински празник. Но дали това забавяне в сравнение с другите общини в областта е оправдано и каква е алтернативата за решаване на този въпрос? Варианти винаги има и в случая те са най-малко два: връщане към храмовия празник – Неделя на всички български светии (която е втора неделя след Петдесятница през юни-юли) или запазване на сегашната дата – 22 септември.

В този случай промяната чрез припокриване на общинският празник с националния  Ден на независимостта е по-лесна най-малкото от организационна  гледна точка – запазват се и датата, и традиционните нагласи на хората относно времето. Пренебрегван десетилетия, този паметен ден ознаменува блестящия самостоятелен политически акт на българската държавна власт и отхвърлящ във всяко отношение последната васална зависимост от Турция.

Отсъствието  на този ден от празничния календар дължим впрочем точно на поредицата драматични събития с начало на септемврийските бунтове от 1923г. и установената „народно-демократична“ власт след 9.IX.1944г. Защото почитаният  тук като герой Тодор Грудов вместо празник, устройва на този ден безумна коминтерновска провокация, завършила за последователите му с погром и братоубийства, а за него самия с военно звание и съветско гражданство.

Нима това може да бъде повод за празнуване?

С решението си местната общинска власт ще покаже, че приема за справедливо празнуването на 22 септември като посвещение на официалния държавен празник. И че ежегодно този ден ще напомня на средецките граждани за нуждата от стремежа им към истинска духовно-нравствена свобода за самоизява и добруване, а на местните управляващи да бъдат  независими и неподвалстни на идеологически внушения от тясно партийни интереси. Символното значение на този ден може да го превърне наистина в реален празник, изпълнен с нови ритуали и с човешка добродетелност.

За да властва истинското празнично чувство в душите на хората, въпреки потискащото присъствие на мрачните паметници сред площадите ни като този в Средец. Защото силата е не в материалните знаци, а в духовното прераждане.

         

Бургас, септември 2015г.