Българските потребители все повече се задъхват финансово и се увеличава бройката на тези, които не успяват да върнат кредитите си към банките навреме. Това сочат данните на Асоциацията за защита на потребителите (АЗП).

От там определят този факт като притеснителен, защото така повече хора попадат при колекторските фирми, които им събират дълговете.

Допреди година некоректните платци с кредити са били 48% от хората, дадени на колектори, сега техният дял вече е 54%. Това показва анализ на Асоциацията на колекторските агенции в България за първата половина на тази година.

В същото време, намаляването на лихвите по кредитите доведе до бум на търсенето на заеми, показват данните на БНБ. През септември тази година ипотечните заеми за първи път са надхвърлили 10 милиарда лева и достигат рекордната сума от 10.2 милиарда лева.

На годишна база ръстът на ипотечните кредити е с внушителните 9.9%. Потребителските кредити растат още по-бързо. Те вече са 8.9 милиарда лева, което е увеличение от над 15% спрямо септември 2017 г.

Ниските лихви подвеждат хората и замъгляват преценката на потребителите дали ще могат да плащат вноските си в бъдеще. Прогнозата за вдигане на лихвените нива би могло да постави много от тях в невъзможност да покрият задълженията си занапред.

Освен това и БНБ неколкократно предупреди банките да внимават при ипотечните заеми. На второ място по брой на закъсалите длъжници са потребителите на услуги на небанковите кредитиращи институции, които най-често отпускат т.нар. бързи кредити. Все пак при тях се отчита известен спад - ако до миналата година това са били 20% от длъжниците, сега те вече са "само" 18%.

Средният размер на необслужваните задължения, търсени от колекторските фирми, е 1162 лв., преди година е бил 728 лв. Това означава, че хората не планират добре разходите си и затова понякога забравят или пропускат някои вноски.

Интересен момент е, че най-бързо расте броят на хората, които задлъжняват заради различни телекомуникационни продукти - телефони, таблети и др. Техният брой сред исканията за просрочени задължения е скочил 2.5 пъти - до 15% на фона на 6% година по-рано.