В историята ни отдавна са известни причините и предпоставките, предизвикали обявяването на българската държавна независимост на 22 септември 1908 г. в старопрестолния град Търново.  За 30 години след Освобождението  1878 и Съединението 1885 г. България постига стопански, политически и културен подем.

По съдържание тя е свободна от своя васал Турция да се развива, но няма правата  да подписва договори и да бъде международно правен субект в отношенията с другите държави, няма правата да обмитява стоките от Великите сили, българският съд не може да осъди чужд поданик, извършил убийство на наша територия, и др.

Например, мирният договор след сръбско-българската война 1885 г. влиза в сила едва когато Турция го подписва и ред още примери на васалната зависимост от султана, които доказват ползата от юридическото признаване на българската независимост. Разбира се,  актът от 22 септември, зад който се крие трудът на плеяда дипломати и политици получава одобрението и признанието на Великите сили едва на 6 април 1909 г.

Българската независимост от 1908 г. има важни последици за народа и страната ни – де юре символни, а де факто реално обременяващи ни с огромни отговорности. От гледна точка на днешния ден „независимост“ е идеална категория, противоположна на „зависимост“ – всички реални страни се намират някъде по средата, по израза на проф. Ивайло Дичев. Доказват го поредицата от исторически факти*, а именно:

Прехвърлят се плащанията на България от Турция към Русия и след дълги преговори с руските министри Изволски и Коковцев заемът от 82 млн лв. от Русия за тази цел е разсрочен за 75-77 години при 4,5% лихва. Обвързването с „освободителката“ щеше да е фатално, ако бе подписана и предложената военна конвенция за пълното ни поставяне под руска егида, но царят отказва;

Независимостта трае четири години и в икономически план тези години  са продължение на стопанския възход след 1885 г.; следват войни, катастрофи и като капак – много по-тежките зависимости след 1919 г. от  заемите и репарациите; после идва Тристранният пакт, а от септември 1944-та и Съветският съюз – най-дълго продължилата зависимост от един тоталитарен режим, чиито последици понасят няколко поколения българи; зависимости, които днес имат чисто икономически измерения, но  подвластни на идеологически предразсъдъци дават сериозно отражение върху морално-политическото здраве на обществото и държавата.

Демократичните промени у нас доведоха до един осъзнат избор с членството ни в НАТО и ЕС. Някои наричат този избор „свободно избрана зависимост“. Съдържателно и точно! Защото примерът на западните ни партньори, постигнали своя просперитет със свободата на икономическа предприемчивост и политическа култура в единната европейска общност са магнетичен пример за следване.

И мнозинството българи все повече осъзнават нуждата от възприемане именно правилата на успелите, които ни предизвикват да синхронизираме своето законодателство и подзаконовата нормативна уредба с техните. А най-вече да променяме и себе си, да се отърсваме от своите недостатъци в мисленето и културата си на поведение.

Изборът на такава „зависимост“ предопределя възможността за въвеждане на правила и порядки в нашия живот, от които десетилетия сме били лишавани. Но кой свободомислещ човек не би предпочел подредбата на живота му да бъде по  правилата на успелите? За това оприличаването на членството ни в ЕС като „нова зависимост“ е абсолютно несъстоятелно, злостно и реваншистко по съдържание.

Истинската опасност от днешните зависимости има съвсем други измерения.

Тя идва от енергийната зависимост на държавата ни, която „големият брат“ умело използва за решаване на глобалните си политически интереси; крепи се на сляпата вяра в спомена от „българо-съветската дружба“ и най-вероятно еднакво добре подплатена  от всевъзможните междуличностни взаимоотношения и обвързаности на партийно пристрастените русофили.

Които още празнуват 9-ти септември, сякаш тази дата не ни е донесла най-голямата измамна надежда и разделителна зависимост след 22 септември 1908 година. Но които тихомълком подминават демонстрациите на руските граждани (у нас и в Русия) против анексирането на Крим и намесата в Украйна! Независими хора ли са българските социалисти?

В днешната пред изборна обстановка за 43-но НС в поведението на някои политици с пореден напън към парламента, неприкрито лъсват зависимости, далеч неподвластни на европейските ценности. Въпросът е колко  от българските граждани ще съумеят да разграничат  пропагандата  на тези кандидат-депутати в полза на небългарския интерес от реалната им възможност да направят нещо за общото, а не за личното си благо.

Вярно е, че  днешният глобален свят не е възможен без взаимни обвързаности. Но когато една зависимост (газово-енергийната) се превръща в политическо оръдие за въздействие, за подкупване и сплашване дори, тя е вече опасна зависимост защото е заплаха за националната ни сигурност. Политици и държавници може дълго да спорят какво  точно означава това и как  да се формулира в даден стратегически документ подобна заплаха. 

За  непредубедено мислещите граждани  обаче първопричината е в друга една зависимост -   страхът да се казва истината  - за близката история и за днешния ден. Нима точно поради тази причина не се прикриват историческите факти за близкото комунистическо минало и то не е предмет на  изучаване в българското образование въпреки решенията в Съвета на Европа?

Този страх от истината и сляпото подчинение на стереотипи може да се обясни като единствена причина, примерно, за опазването и съхранението на съветските паметници по нашите площади и паркове. А бургаският „Альоша“ вместо изнасяне в музей се превръща в централна атракция на обновения с европейски средства площад „Тройката“. Вместо символът на площада, дал му името от 1938 г. там ще стърчи един огромен монумент на подчинението и раболепието без да отразява реални исторически събития.

И като емблема на идеологическата подчиненост и покорство ще ни натяква за нечия недалновидна управленска зависимост  - повече плод на вътрешните страхове и неосъзната инертност, отколкото на външни влияния или натиск. Тъжно е като погледне човек паметниците на нашите национални герои и тези на комунистическата „признателност“. Затова свободата да се казва истината е най-голямото достижение на демокрацията. Свободно да мислиш и действаш в полза на своето и на общественото благо е сред най-големите поуки от нашата Независимост през 1908 година досега!

Поука, от която ни се очертава дълъг и не лек път на осъзнаване наследството от миналото. Да се научим да оценяваме историческите факти, а не да се подчиняваме на пропагандните клишета и готово поднасяни интерпретации.

Да наваксваме изоставането си спрямо  другите развити общества най-вече в интелектуалната и нравствената сфера. Като държим на честната си дума и робуваме на съвестта си, за да бъдем уважавани партньори. Щом искаме да сме като тях, трябва да се научим да мислим, да живеем и работим според най-доброто у тях. Или ако перифразирам Апостола, нека не влошаваме живота на тези, които ни посочват грешките и слабостите, а тъкмо те да се чувстват окриляни да живеят по-добре, вместо възползващите се от пороците на обществото.

Искам да бъда роб на такава морална зависимост!

И бунтар за успеха на всяка друга независимост!

А ти, уважаеми читателю?

*Трите събития, предхождащи обявяването на Независимостта – младотурският преврат в Цариград на 10/11 юли 1908г., отзоваването на българския дипломатически агент от  турската столица на 15 септември и стачката в Барон Хиршовата железница, както и всички важни събития около този съдбовен ден много добре са описани в документално-историческия роман на Пелин Пелинов „Независима България“ като първа от четирите му книги.  

 

Бургас, 22 септември 2014 г.