22 септември мина. След венците, цветята, разветите трикольори, химна и многобройните фейсбук статуси, животът продължава да тече. Делото на Фердинанд и Малинов бе почетено, почитта бе отразена, а тези, които изобщо не отразиха празника, отразиха почивните дни. Не сте ли забелязали, че когато става въпрос за 6 септември и 22 септември все се намира някой наоколо да пита: „ Абе, Съединението ли беше или онова другото?“. Това последното е ненужно отклонение от основната ми мисъл, но пусто, прави впечатление.
Живеем в демократична държава, върху една относително независима територия, която #КОЙто и да дойде да управлява ще е рахат, защото ще бъде напълно независим от населението, което едно, че почти липсва, второ, че в една голяма своя част задушава порива на всички хора с независим дух под апатичното си житие. Факт! Изчетох в последните двадесет и четири часа десетки статии и коментари за това колко сме зависими ние, колко са зависими протестите ни, медиите, институциите, работните ни места. И всичко това ме потисна. Малките деца когато изрекат нещо, което не искат да се случи, казват три пъти „Връщам си думите назад“. В това действие по детски има много житейска мъдрост, а именно- едно нещо колкото повече го повтаряме, толкова повече вярваме и потъваме в него. Затова се замислих в обратна посока, огледах се в хората около себе си и си дадох сметка, че тенденциите изобщо не са толкова черни. Че има много хора, които не просто знаят какво се е случило на тази дата, но и продължават да отстояват важността ѝ Знам, че добрата новина не продава, извинявам се.
Пълно е с хора с независим дух. Сигурна съм, че един ден заради тях истински ще заобичам 22 септември. Не е вярно, че в България не останаха свестни, не е вярно, че младежите ни не стават, не е вярно, че няма порив за промяна. Срещам ги всеки ден, понякога лично, друг път в социалната мрежа, онези хора с независим дух, които създават, които са тук, в България и работят, развиват себе си, за да се развива и страната. Те говорят за кино, пишат книга, създават фестивали, творят изкуство, „ на ти“ са с IT сектора, имат солидно образование, говорят чужди езици. Да, все още изглеждат като бели лястовици, но повярвайте в тях. Има кой да отстоява независимостта ни и това си струва да бъде отпразнувано, забелязвано, говорено и насърчавано. И по- добре им повярвайте, #КОЙ е пътник.
Снимка: frognews.bg
