Както е по традиция вече у нас, месец преди поредните избори почват да се откриват недоразуменията в Изборния ни кодекс, който всяка партия, щом се добере до властта, почва да променя както й скимне.
Така стана и сега. Цели пет месеца след обнародването на последната редакция на кодекса експерти и журналисти се сетиха да ни светнат в какъв капан са ни вкарали с нея родните политици.
Не знам кои точно са авторите й, но трябва да им отдадем заслуженото – и идеята, и изпълнението й са брилянтни.  И ще обясня защо.
Цитирам т. 2 от Приложение 2 към Изборния кодекс:
“Избрана е кандидатската двойка, получила повече от половината действителни гласове с изключение на тези по чл. 333, ал. 1, т. 7, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели.”
Казано кратко и ясно. Всъщност това е точното повторение на ал. 2 от чл. 93 на Конституцията на България.
Нека почнем с формулировката “половината избиратели”.
Едва ли има някой, който да не е наясно, че поради отвращението от политиката на всички, управлявали ни в последните 28 години, шансът пред изборните урни да застанат по-малко от половината регистрирани избиратели е съвсем реален.
Ако това обаче стане, вотът ще бъде обявен за невалиден и съгласно ал. 4 на същия този чл. 93 в седемдневен срок ще трябва да се проведат нови избори.
Но и тогава няма гаранция, че повече от половината избиратели ще упражнят правото си на глас и ще изберат президент и вицепрезидент на страната. След което следват нови избори след нови седем дни. И така – избори до дупка, както се изразяваха на времето ортодоксалните седесари.
Очевидно е, че това въобще не е изгодно на политическата класа у нас от всичките й разцветки, перца и крилца. Най-малкото защото държавата ще се окаже парализирана.
А може дори да й се наложи да ни се моли, та дори и да почне по някое време да ни плаща само и само да идем да си пуснем бюлетината в урната, та дори и тя да е недействителна.
Какъв би бил елегантният ход при това положение? Много просто - гласуването да се направи задължително. Което вече е фиксирано в чл. 3 на Изборния кодекс след последната му редакция, влязла в сила на 26 май 2016 г..
Да, но това пък положение влиза в противоречие с основния закон на страна. В който съвсем ясно е записано, че участието на българските граждани в избори е тяхно право, а не задължение.
И тук е направен вторият гениален ход на ГЕРБ и сие. Буквално по ръба на Конституцията в Изборния кодекс в т. 5 на ал. 1 на чл. 325 е записано нововъведението в изборната бюлетина да има квадратче, озаглавено “Не подкрепям никого”.
Така, в условията на задължителното гласуване, всеки, на когото не му харесва нито един от предложените кандидати или въобще му се повръща, щом чуе името на някой от измислените ни политици, вече ще има възможността да положи своя вот тъкмо в това квадратче и да си отиде доволен в къщи.
Да, но тук всеки по-събуден гражданин на републиката ще забележи, че нещо липсва. Нещо много близко и добре познато от близкото минало.
Липсва ръководната роля на партията. В случая - ГЕРБ. И механизъм, с който тя да бъде ако не увековечена, то поне да е налице, докато Борисов не реши да иде, подобно на Левски, да освобождава други страни от лошия им човешки материал.
И това вече е уредено. С третия ход от гениалната идея на управляващите да въдворят приличен ред в електоралното стадо, който да им гарантира по-малко главоболия в бъдеще.
Състои се в следното – бюлетините, в които е отбелязано онова неподкрепящо никого квадратче, няма да се броят при изчисляване изборния резултат. Точно така е записано в т. 2 на Приложение 2 на Изборния кодекс.
Положение много мътно като правна материя, но пък даващо сериозно предимство на кандидат-президентската двойка на ГЕРБ, на която всички социологически проучвания досега предричат най-висок резултат на първия тур.
А какво е това предимство, всеки може да си направи аритметиката. Защото, ако от 100 души 30 са гласували за кандидатът Х., то той щеше да има 30 процента от вота. Но това - при положение, че се брояха всички действителни бюлетини. Но ако половината от тези 100 души с отвращение са отбелязали квадратчето “Не подкрепям никого”, то неговия процент става вече 60 и той печели още на първия тур.
Каквато е и голямата цел на Борисов. И заради която се прави всичко това.
Не знам дали, както твърдят експерти, всички тези промени противоречат на основния закон на страната - това могат да кажат специалистите по конституционно право.
Но измененията в Изборния кодекс драстично противоречат на друг текст от него. Този, в ал. 3 на чл. 332. В него въпросните бюлетини с маркирано в тях квадратче “Не подкрепям никого” не са определени като недействителни.
Въпреки това обаче, по силата на цитираното Приложение 2 към кодекса, тя няма да се броят. Тоест, намират се някъде между действителните и недействителните бюлетини в едно такова никакво положение, което никоя правна система не би следвало да търпи.
Аз подозирам обаче, че точно тук творческият ентусиазъм на членовете на работната група, сътворила цялата тази каша, е секнал и те са се разотишли с мисълта, че това противоречие или няма да се забележи, или пък, ако бъде открито, то поне няма да се размирише много.
Възниква обаче и логичният въпрос, когато се приемали тези поправки къде е дремала опозицията, защото те определено я ощетяват? Както и коалиционните партньори на ГЕРБ, тъй като те издигнаха свои кандидати за изборите, конкурентни на облагодетелствания от промените кандидат на ГЕРБ?
Другата хипотеза би могла да е, че всъщност не са дремали, а просто са си е затраяли с тънката сметка и те да се възползват от това мътно положение, ако им падне някога случаят да колят кучето в държавата.
Но във всички случаи трябва да се отдаде дължимото на авторите на тази наистина гениална идея. Защото противно на физическите закони са открили начин отрицателната социална енергия, породена от безумното в безкрайно много случаи управление на страната през последните 28 години, да бъде трансформирана в положителна. И съответно да осигури на партията, която е на власт в момента, да има прилично предимство в уж равния старт на всяка предизборна кампания.
Жалко е само, че тези нормотворчески “гении” остават поне засега безименни и поради това не можем да ги предложим за Нобелова награда за принос във физиката и социалната практика на демокрацията. От който биха могли да се възползват и други страни и народи.

Снимка: bTV