Навиците ни в Бургас да живеем при по-мека зима през последните години сякаш отпусна хората и ги направи не толкова подготвени психологически и организационно да водят нормално трудово ежедневие при 30 см. сняг. Ако погледнем главните улици и особено вътрешните по-малки улички, междублоковите пространства, непочистените тротоари и входове, особено след повторния снеговалеж картината е доста тъжна. Шофьорите на градските автобуси, на такситата, а и всички други водачи най-добре усещат изпитанието, на което ги подлагат не добре почистените улици. Вярно, при този пухкав сняг те сравнително бързо стават проходими за автомобилите.

Но тротоарите за хората? По обяд на 12 януари да се придвижи човек от спирката на Новата поща до светофара на „Дунав” му се налага многократно да гази снега при разминаване с хората по тесните пътечки на широкия тротоар от източната страна на бул. „Ст.Стамболов”. В същото време се вижда от снимките, че един тротоар в к-с „Изгрев” е доста по-добре почистен . Ясно е, че ако през пролетта и лятото за косенето на тревата са осигурени достатъчен брой косачки, то за зимата спешно трябват и малки роторни снегочистачки. Защото правилото от общинската наредба всеки да почиства пред своя офис или магазин целия тротоар съвсем не работи ефикасно и това се вижда с просто око. Ами ако зимата продължи да ни изпраща подобни и по-големи снежни покривки, нали никой не мисли, че с лопати и стъргалки ще осигурим нормално движение по тротоарите и в междублоковите пространства?

Картината извън Бургас никак не е по-добра. Вярно е, че на места снегът наистина е доста голям и създава много трудности по пътищата. Но тези две снимки категорично опровергават всякакви оправдания на кметове, пътни шефове, техните подчинени и наетите почистващи фирми за големия сняг. Защото от тук са минали две снегорини два пъти в противоположните посоки. И би трябвало да имаме 4 метра почистен път. Невероятно, но факт – този път остава непроходим за леки автомобили няколко дни защото четири гребла са минали по една и съща диря. Така се пести гориво, отчитат се курсове, те се заплащат, но за хората полза няма. Хората ли? – Че кой ги кара да ходят насам-натам по това време! – подобни възклицания чух не един и два пъти от служители на АПИ. За да оправдаят своето безсилие, лоша организация или недостиг на съответните ресурси всички тези хора са готови да ни поднасят всякакви оправдания и обяснения. Но ние, данъкоплатците никога не се обясняваме когато си плащаме данъци, такси и винетки, нали? Ако от тях зависи, не малко от пътните служители биха стопирали стопанския живот и тогава няма да им създават главоболия разни питащи, искащи или търсещи помощ хора.

Когато пред тези зимни дни от 31 декември насам ми се наложи да изпитам себе си и други хора, на които трябваше да помагам в чистенето на снега или те на мен помагаха, не спирам да се питам: на какво се дължи този порив на желание и сили да почистваме снега пред дома си, да стъпваме по земята макар и между стени от сняг? А бездействието на онези, които се примиряват с него и дори не грабват лопатка да почистят пред дома си, пред офиса или магазина? „Който е гладен и през преспите ще премине да си купи закуска при мен” – чух да казва продавачка, която не смяташе за нужно да почисти пред закусвалнята, в която работи.

Излиза, че снегът изпитва не само и не толкова мързелът и некадърната ни човешка организация или градската затвореност и снобизъм. Той се явява изпитание за редица нравствени качества, които често пропускаме да показваме по между си – солидарността, дружелюбието, уважението и благодарността ни един към друг. Ако снегът и нуждата да си пробиваме път през него не ни сближават повече, значи има нещо много тъмно в човешката душа. За разлика от бялата снежна покривка, през която ентусиастът с лопата или на машина уверено прави дълбока пъртина и по-широк път до черната земя, плочките или асфалта. И не за благодарност, а просто защото знае, че да проправяш път през снега означава да правиш ДОБРО.

Благодарности към всички, които правят такова добро!