След като Турция свали руския военен бомбардировач Су-24, властите в Москва заговориха за ответни действия. Макар че все още е рано да се говори за руската реакция, най-логични са икономическите санкции както на официално, така и на неофициално ниво, коментират руски анализатори.
След първия инцидент от началото на октомври, когато руски самолет наруши турското въздушно пространство, за санкции заговори Анкара. Турският президент Реджеб Ердоган предупреди, че сътрудничеството между двете държави може да пострада и спомена за големите инвестиционни проекти между двете страни.
В момента обаче ситуацията е коренно противоположна и сега Русия е тази, която е готова да скъса икономическите отношения. Руската Федерация е ключов контрагент за Турция. Анализаторите твърдят, че е по-лесно да се изброят сферите, в които двете държави не си взаимодействат.
За миналата година товарооборотът между Турция и Русия е възлизал на над 30 млрд. долара. 10% от турския импорт и около 4% от експорта са свързани с Русия. Прогнозите бяха до 2020 год. товарооборотът да нарасне до 100 млрд. долара и в този случай Русия щеше да се превърне в главен търговски партньор на Турция.
Русия основно изнася за Турция минерални ресурси и метали, те формират около 84% от експорта. Що се отнася до обратния поток, то той е по-равномерно разпределен по групи.
През 2013 год. около 1/3 от вноса на Русия са били машини и оборудване, 27% са били за хранителните продукти. След въвеждането на ответните санкции от страна на Русия към САЩ и ЕС, този процент би трябвало да е нараснал. Доставките на нефт и газ за Турция имат особено място.
През "Син поток" Газпром осигурява около 57% вноса на газ. Останалата част идва от Азърбейджан, Иран и Алжир. Проектът "Турски поток" трябваше да бъде още по-мащабен и да доставя газ за Южна Европа. Най-вероятно за него сега ще бъде забравено, или на-малкото проектът ще се замрази в очакване на по-добри времена. Бизнесът си е бизнес, но военни самолети не се свалят всеки ден.
В последните месеци изглеждаше сякаш "Турски поток" е по-скоро мъртъв, отколкото жив. Ангара изразяваше готовност да завърши проекта, но само в тази част, която е свързана с доставките на газ за Турция. Нещо, което за Русия не представлява особен интерес. Така че, проектът най-вероятно ще е първият, който ще бъде закрит. От друга страна за Турция това също няма да нанесе особени вреди.
Доставките по "Син поток" обаче са друго нещо. Чисто оперативно Анкара няма възможност да ги замени и това може да доведе до сериозна енергийна криза в страната. В перспектива и "Газпром" ще претърпи загуби, тъй като ще загуби международен пазар, а финансовото положение на руския газов монополист и в момента не е блестящо.
Под заплаха може да се окаже и най-големият енергиен договор между Русия и Турция - този за строителството на АЕЦ Акую.
Въпреки това, ако се разглеждат възможностите за оказване на натиск върху Турция - то енергетиката е първата тема, която хрумва на човек.
Втората е туризмът. Дори и след срива на рублата, руснаците заемат първото място сред чуждестранните туристи в Турция (16%). Което е напълно разбираемо, тъй като туристическите услуги на страната са евтини и сравнително качествени, което за руския клиент е оптималното съчетание.
Туристическият отрасъл формира 11% от брутния вътрешен продукт на Турция, което възлиза на 170 млрд. долара. Ако руснаците си тръгнат от турските курорти, браншът ще загуби около 30 млрд. долара за година, а това е повече от впечатляваща сума.
Не трябва да се забравя обаче, че в момента и Русия е в зависимост от Турция. След като ЕС въведе санкции срещу страната, Анкара започна да внася селскостопански продукти, които трудно биха могли да бъдат заменени. Само за една година доставките на месо от Турция са нараснали 10 пъти и това спомогна за задържането на цените на руския пазар.
Всяко решение, свързано с ограничаването на този внос ще доведе до удар както върху турското производство, така и върху руското потребление. Санкцията като ответна мярка е оръжие с две страни. Няма как ограниченията да повлияят само на едната страната.
За това и санкциите ще зависят от решимостта на конкретната държава - готови ли са нейните граждани да изтърпят неудобствата, за да се постигне политическата цел. В момента Русия изразява подобна готовност - най-малкото отзвукът от сваления самолет е прекалено силен.
Източник: Lenta.ru
