Темата за зловещата игра „Син кит“ отново стана актуална, след като бургаско училище разпространи притеснителен призив към родителите, защото дете от учебното заведение получило покана за играта. За щастие се оказа, че детето не е било под прицела на зловещи „психолози“. Темата обаче ни провокира да потърсим мнението и на експерт, защото интернет е мястото, в което много деца прекарват по-голямата част от времето си.

Първата ми асоциация за играта „Син кит“ ме върна години назад, в началото на 90-те, когато  у нас бавно започнаха да навлизат сектите. Техните послания, и най-вече крайната им цел, не бяха много по-различни от инструкциите, отправяни към децата в  играта сега.

В днешното забързано ежедневие родителите като че ли имат все по-малко време да общуват качествено с децата си, да наблюдават промените у тях, свързани с порастването им. Разговорите обикновено се свеждат до „Изпитаха ли те днес?“, „Каква оценка ти написаха?“, „Научи ли си?“, „Написа ли си домашните?“. Рядко родителите успяват да разговарят с децата си по трудни теми или т. нар. теми табу, каквито са например темите за сексуалността, за смъртта, а те неминуемо вълнуват децата; дори любопитството им се увеличава, когато са обвити в някаква тайнственост поради нежеланието на родителите да ги разискват.

Причините за тези затруднения, разбира се, са от различно естество. Понякога родителите, от позицията на възрастни, приемат някои неща за очевидни и не смятат за необходимо да ги обсъждат с децата си. Едно такова нещо е разликата между виртуалната „реалност“ и реалния живот. Липсата на време за общуване от страна на родителите, и особено през юношеските години, не намалява любопитството на подрастващите, а ги кара да търсят отговори на въпросите си от други източници, най-вече интернет в качеството му на място с внушителни възможности за информация. Отново там, в това пространство, тийнейджърите се опитват да удовлетворят една от основните си потребности в този период от развитието им, а именно да бъдат приемани и харесвани.

Всъщност играта „Син кит“ стига до децата през любопитството им и по-късно ги склонява към участие именно през заплахата за живота и благосъстоянието на техните близки. За съжаление децата в тийнейджърска възраст, целевата група на „Син кит“, не правят разлика между виртуален свят и реалност! За тях всичко е реално и истинско; такава е и заплахата за близките им в тяхното съзнание! Подобен „сценарий“ отключва в детската психика емоции като страх, вина, невъзможност да се живее с мисълта, че любими хора може да пострадат и детето е склонно да направи избор да пожертва себе си, за да защити любимите си близки хора.

Ролята на родителя предполага да се поговори по-обстойно за разликата между виртуалното пространство и реалността; както и за възможностите на интернет, който предлага на потребителите си свобода на идентичността по посока пол, възраст, име и други признаци, нерядко разминаващи се с реалната идентичност на индивида. Важно е да не оставаме „глухи“ и да не отклоняваме поривите на децата ни да разговаряме с тях, независимо от възрастта им! Доверителната връзка родител – дете е процес, който се гради още от първите години от живота на детето и е много мощен инструмент, който може да подпомогне и двете страни през особено трудния период на пубертета, където се и крият доста опасности за подрастващите и любопитни юноши!

Отделяйте повече време за най-скъпото в живота ви – децата и семейството ви и работете за изграждане на близки и доверителни връзки с тях!

Автор: Десислава Радева – дипломиран Клиничен психолог Магистърска програма към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Придобита правоспособност „Психодрама Психотерапевт“ към Институт по психодрама, индивидуална и групова психотерапия „Бернхард Ахтерберг“, гр. София. Понастоящем представлява Института за гр. Бургас. От 2002 г. работи в областта на онкологията и други психосоматични заболявания; консултиране и психотерапия на индивиди, двойки, работа с деца и родителите им; организационно консултиране и управление на човешки ресурси в международни организации; организира и води психотерапевтични групи и групи за личен опит на професионалисти от помагащите професии, които се обучават за придобиване на квалификация психотерапевт. Лектор в Училище за бъдещи родители „9 месеца“. 

За допълнителни въпроси по темата и/или записване на час за консултация може да се се обадите на 088 8783371 или да пишете на следния имейл: radeva.dessislava33@gmail.com